Други пречки пред необходимото лечение са липсата на информация за това кои специализирани и лечебни заведения могат да лекуват пациента от заболяването му (14%) и липсата на информация за достъп до медицински услуги (12%). снимка Вяра Йовева
74% от хората, които не могат да си позволят лечението, от което се нуждаят, са хронично болни. Допълнителното заплащане за медицински услуги, които НЗОК не покрива, се възприема от анкетираните най-вече като форма на корупция. Това мнение споделят 69% от респондентите. Сред тях най много са пенсионерите, крайно социално слабите и нискообразованите, но и чиновниците на изпълнителско ниво.
От изследването на НЦИОМ става ясно още, че българите не знаят правата си като пациенти и не знаят как да ги отстояват. 95 % от интервюираните никога не са подавали жалба за възникнал проблем при ползването на здравни услуги. Освен това не знаят коя организация защитава правата им като пациенти. 91 % от анкетираните не могат да посочат такава. От останалите най-често смятат, че е Здравната каса. Общественото мнение е категорично, че трябва да има потребителска организация на пациентите, която да може да контролира качеството на медицинските услуги в България. Две трети от анкетираните са на мнение, че в контрола на българската здравна система трябва да вземат участие неправителствени организации на пациентите.
63 % от анкетираните знаят, че преди процедури, манипулации и диагностики лекарят трябва да поиска от тях съгласие за извършването им. Най-запознати са високообразованите и хората с висок жизнен стандарт. Най-малко имат представа за това младите на възраст от 18 до 29 г. и маргиналните обществени прослойки – нискообразованите, ромите, безработните, бедните. „ФН”