На 27 април 1959 г., след много житейски изпитания и тежка депресия, в хотелска стая № 118 на хотел "Москва" в Димитровград, се самоубива Пеньо Пенев, наричан "Поетът с ватенката".
"Митко! Приятелю стари и насъщни! Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан..." - тези думи пише Пеньо Пенев до своя приятел Митко Иванов на 27 април 1959 г. След което поглъща смъртоносната доза "Веронал"...
Ще има пак звезди...
и кучета ще има...,
виещи към тях... както преди.
Но нека вярата не оскъднява!
Яснее този мирен ден отвъд.
На път!
Човекът е човек тогава, когато
е на път!
Поклон!
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.
Моля, подкрепете ни.
За да се присъедините към дискусията е нужно да влезете в своя профил или да се регистрирате.
Уважение !!! Но колко е символично - самоубива се през 1959 година в хотел МОСКВА, Димитровград !!!!
Сигурно вече нищо не е останало от комунистическата му вяра. Пълно разочарование от една илюзия...
Дълбоко разочарован от... годишните времена при глобалното затопляне и нередовното снабдяване на заводския бюфет с бира. Някой да не си помисли, че се е почувствал излъган в идеологическо отношение от шизофренните бетонни глави на поддръжниците на болшевизма! Нищо подобно... А инак - стиховете му са ювелирни! Талантът не се примирява с пошлостта и лъжата, особено когато последните са представени като идеология.
Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, еби им майката на другите и гледай ти да си добре. Еби им майката на другите и в себе си утеха намери. И ако в себе си утеха не намериш, еби си майката и ти!
Кажи нещо за Кънчо Путкодеров...
