У нас такива обаче непрекъснато се раждат, защото сме отвикнали посланията за мир и човещина да бъдат искрени. Политиците и висшия клир на БПЦ ни отучиха.

Поведението на светия отец у нас беше като на човек, който е идвал много пъти. С лекота общуваше с хората, показа съпричастност към тегобите и радостите им. Отношението му към децата бе впечатляващо. Не демонстрира лукс, нито бе високомерен.

Най-големият печеливш от визитата са българите католици. Идването на папата за тях е висш знак. Печелят и всички останали, защото подаването на ръце в опит да направим живота си и света по-добър, хората поне за миг забравят житейските коварства.


Франциск дойде по покана на Бойко Борисов и Румен Радев. Борисов подчерта, че с президентството са работили много активно и посещението се е случило по най-добрия начин. Факт. Значи от визитата печелят президент и премиер. По-ценна в известен степен е визитата за Борисов, който води ГЕРБ към европейски избори в трудна за него и партията ситуация. Показа на някои самозабравили се видни гербаджии, че знае какво, кога и как да направи.

Спечелиха и повечето българи, които имаха възможност да видят как се проповядва вяра в бога без да ти натрапват постулати и да ти посочват кого да мразиш и кого – не. Светият синод при срещата с Франциск бе протоколно вежлив. След това обаче отказа да се присъедини към посланието за мир, което бе подкрепено от представителите на всички останали вероизповедания. Вместо това чухме странни и нелепи думи от Пловдивския митрополит Николай. „Замисълът на всичко това е да се обединят всички религии около папата, та като дойде Антихриста папата да го посрещне, а чрез него и всички, които са с него.“ Това каза Николай – какво да се коментира…

С какво светия отец застраши православието, та станахме свидетели на подобни изяви? Дори обратното, папа Франциск ясно дефинира делото на светите братя Кирил и Методий като заслуга на българската държава, култура и вяра. Така сложи точка на дългогодишни спорове и спекулации от страна на чужди претенденти да си присвоят историята.


Много пъти е писано и коментирано странното – всъщност отвратително – присъствие на двама агенти на ДС до Неофит по време на служения и честване на светли дати от православния и историческия календар. Тези две ченгета неотлъчно са до патриарха и все нещо му говорят. Особено превъзбудени бяха те по време на посещението на руския патриарх Кирил миналата година за 3 март. Дори изглеждаха доволни, когато Кирил се обърна към президента Радев с остър тон и показа надменност. Споменавам това, защото натрапването на тези фигури и тяхната близост с главата на БПЦ, предизвикват съмнения, че влияят на решенията взимани от Синода и патриарха. Това трябва да спре.

Затова не се учудвайте, че много българи си задаваха тези дни въпроса, дали католицизма не предоставя повече възможности за общуване с Бог? Както и между самите хора.

Българските духовници грешат, ако разчитат на сляпото одобрение на православните българи. Доверието трябва да се заслужи. И от двете страни, естествено, но примерът трябва да задават служителите в расо. Все пак те са пастирите на стадото… Трябва като апостоли неуморно да привличат нови и нови вярващи, а не да отблъскват и малкото останали.

Даниел Сотиров