През последните 10 дни, в отговор на засилените руски въздушни атаки, украинските сили извършиха серия от дронови удари срещу петролна рафинерия в руския черноморски град Туапсе, пише Kyiv Independent.

Градът е ключова точка за износа на руски петрол – приходи, които финансират военните действия на Кремъл. След атаките стотици тонове нефт изтичат от съоръжението. Замърсяването обхваща както града, така и крайбрежието, превръщайки района в екологична зона на бедствие.




Украйна атакува рафинерии в Русия и преди с цел да ограничи петролните приходи. Но случаят в Туапсе се отличава със своя мащаб и последици.


Екологична катастрофа с човешко измерение

От началото на пълномащабната война нефтените разливи в района на Черно море зачестяват. Досега обаче повечето сериозни инциденти бяха свързани с т.нар. руски „сенчест флот“ от танкери.

Най-тежкият случай е от декември 2024 г., когато два технически негодни кораба потъват по време на буря и изливат хиляди тонове нефт в Черно море.

Макар че тогава замърсяването е по-мащабно, последиците в Туапсе имат по-пряк ефект върху хората.

„При потъването на танкерите бяха засегнати морските екосистеми. В Туапсе замърсяването обхвана и въздуха, и почвата“, казва руски екологичен експерт, пожелал анонимност. „Още е рано за пълна оценка, но ще има последствия за инфраструктурата, земеделието, животните – за много сфери“.

Този път местното население е изложено на токсично въздушно замърсяване. Според експерти хиляди хора могат да бъдат засегнати, с повишен риск от рак и други заболявания в бъдеще.

Паралелно с това екосистемите, вече отслабени от предишни разливи, ще трябва да поемат нов удар.

Екологът Юджийн Симонов от групата UWEC предупреждава, че устията на реките в района са сериозно увредени.

„Популациите на делфини, които и без това достигат пик на смъртност през април, вероятно ще бъдат допълнително засегнати. Птиците също са уязвими, тъй като това е период на миграция“, казва той. „За останалите ефекти ще стане ясно по-късно, но засега моделът напомня този от 2024–2025 г.“.


Катастрофа, която можеше да бъде предотвратена


Според независими експерти част от щетите е можело да бъдат избегнати.

Реакцията на руските власти идва късно. Регионално извънредно положение е обявено едва на 28 април – почти две седмици след първия удар на 16 април.

„Това трябваше да стане веднага. Дори е трябвало да се обяви федерално извънредно положение“, казва руски еколог.

В същото време официалните инструкции към населението подценяват риска. Едва на 28 април Роспотребнадзор препоръчва на хората да останат по домовете си и да носят медицински маски.

Същия ден Владимир Путин отказва да признае, че вече има екологична катастрофа.

„Медицинските маски не са достатъчни“, казва Владимир Сливяк от екологичната организация Ecodefense. „Необходими са респираторни маски, които защитават от фини токсични частици – част от тях могат да причинят рак“.

Евакуацията също започва късно и е ограничена. Заповедите обхващат само хората в непосредствена близост до рафинерията.

Според експерти и самият разлив е можело да бъде ограничен.

„Рафинериите трябва да имат херметични защитни насипи, които спират разпространението на нефт“, обяснява анонимният експерт. „Дори да е имало пробиви, те е можело да се запушат за часове с техника. Но нищо не е направено след първата атака“.




Повтарящ се модел


Случаят в Туапсе не е изолиран. Според наблюдатели той следва добре познат модел на реакция от страна на руските власти.

„Първо проблемът се игнорира. После се омаловажава. И едва когато стане твърде голям, се признава частично“, казва Сливяк.

По думите му реакцията в този случай – включително и изказванията на Путин – показва, че този модел остава непроменен.

А междувременно последиците се натрупват – не само за природата, но и за хората, които живеят в сянката на една война, чиито ефекти далеч надхвърлят бойното поле.