От 2021 г. хакери са имали достъп до инфраструктурата, чрез която българските институции обменят документи и информация. Според данните, посочени от министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, те са успели да проникнат в различни компоненти на държавните системи и да източват чувствителна информация.
Сред засегнатите документи са доклади на Министерския съвет, кореспонденция между министри и информация от различни държавни институции. Общият обем на източените данни е най-малко 130 гигабайта, което според министерството се равнява на над 62 милиона страници.
Пробивът е открит едва през август 2026 г. – пет години след началото на хакерската дейност според представената хронология. През този период са се сменили няколко правителства, но неоторизираният достъп не е бил установен.
Василев обясни това с липсата на единна интегрирана система за киберсигурност. По думите му атаката е открита след внедряването на нова система за наблюдение на държавните мрежи.
Това обяснение обаче не изяснява какви проверки са извършвани през предходните години, дали са били засичани признаци за неоторизиран достъп и защо съществуващите механизми за защита не са предотвратили изтичането на информация.
Според министъра досегашните проверки не са установили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани. Министерството обаче не представи публично подробен опис на засегнатите документи.
Неизвестни извършители и неясна съдба на откраднатите данни
Три месеца след откриването на пробива властите все още не посочват кой стои зад кибершпионската операция.
След установяването на атаката е създадена междуведомствена работна група с участието на министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“ и други структури. В техническото разследване са участвали и международни партньори, включително Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
Василев съобщи, че са установени няколко международни хакерски групи, чиято активност е засечена от различни точки по света. Той обаче отказа да назове конкретни държави.
Не е установено и дали групите са действали самостоятелно, организирано или по поръчка на чужди разузнавателни служби.
„Дали представляват интересите на тези държави, не е установено. Не знаем какво са правили хакерските групи с информацията, която са извличали от българската държава“, каза министърът.
Така един от най-съществените въпроси остава без отговор – какво се е случило с документите, до които хакерите са получили достъп в продължение на пет години.
Василев посочи, че не разполага с информация откраднатите данни да са разпространявани в т.нар. тъмна мрежа. Това обаче не изключва възможността документите да са били използвани или предоставени на трети страни.
Министърът отказа да разкрие и част от обстоятелствата около случая с аргумента, че засягат националната сигурност.
Кой носи отговорност за петгодишния пробив?
Освен въпросите за извършителите остава неизяснена и отговорността на държавните институции, които са били натоварени със защитата на засегнатата инфраструктура.
Василев съобщи, че е разпоредил проверка и въз основа на резултатите е изпратил сигнал до прокуратурата за действията и бездействията на държавните органи през последните пет години.
„Назначих проверка и въз основа на резултатите от нея изпратих сигнал до прокуратурата относно установените факти и обстоятелства за действия и бездействия на държавните органи през тези пет години“, каза той.
По думите му прокуратурата трябва да изясни дали са допуснати умишлени пропуски и дали е имало евентуално съдействие на хакерите.
Засега не са посочени конкретни длъжностни лица, чиито действия или бездействия са позволили продължителния достъп.
Не са оповестени и подробности за установените при проверката обстоятелства, послужили като основание за сигнала.
Не е известно дали прокуратурата вече е образувала производство по случая.
Междувременно министерството предвижда допълнителни мерки за защита, сред които по-строг контрол върху администраторските акаунти и разширяване на националната система за киберсигурност към 28 общински и областни администрации.
Подготвя се и Национална стратегия за киберсигурност. Самият Василев посочи, че документът е трябвало да бъде приет преди години.