Зад необичайната атака от 11 срещу 12 октомври се крие сериозен проблем със сигурността на устройствата, свързани с интернет. Част от засегнатите фризери са работили с остарял софтуер, други не са били актуализирани, а някои вероятно са използвали фабрични пароли. Според The Guardian тези пропуски са позволили на хакерите да поемат контрол върху хладилното оборудване и да причинят щети, които могат да достигнат десетки милиони евро. Извършителите остават неизвестни, а експертите не изключват атаката да е била умишлен саботаж с цел дестабилизация.
Нощта, в която фризерите започнаха да нагряват
Малко преди полунощ в неделя температурните настройки на хладилни витрини и фризери във Франция започват да се променят. Някои от съоръженията обичайно работят при минус 27 градуса. След намесата на хакерите температурите в засегнатото оборудване се повишават до над 50 градуса.
През следващите четири до шест часа замразените продукти постепенно се размразяват, а част от тях започват да се нагряват. В един от супермаркетите в Нормандия температурата в някои фризери достига 80 градуса. На други места прегряването предизвиква пожари, които задействат противопожарните системи и причиняват допълнителни щети от вода.
В магазин на Intermarché в парижкото предградие Иси ле Мулино фризерите достигат 62 градуса. Служителите са принудени да изхвърлят всички замразени продукти.
„Беше катастрофа. Повишиха температурата във фризерите до 62 градуса. Всичко трябваше да бъде изхвърлено. Беше огромно разхищение“, разказва служител пред The Guardian.
След изхвърлянето на тонове развалена храна персоналът работи почти до полунощ в понеделник, за да почисти, поръча нови продукти и зареди отново витрините.
Първоначално управителите смятат, че става дума за отделни технически повреди. Скоро става ясно, че проблемът е много по-мащабен.
По събраните данни до 700 супермаркета от веригите Intermarché, Coopérative U, Carrefour, Leclerc и Monoprix, както и по-малки независими магазини, са засегнати от кибератаката.
Само в Coopérative U са атакувани 80 от общо 2000 магазина. Ръководството на веригата определя случилото се като безпрецедентно.
Как един фризер се превръща в мишена за хакери?
На пръв поглед фризерите изглеждат странна цел за кибератака. Те не съхраняват банкови сметки или поверителни документи. Не управляват финансови трансакции и не изглеждат особено привлекателни за киберпрестъпниците.
Но съвременното хладилно оборудване има една особеност – голяма част от него е свързана с интернет.
Това позволява на техническите компании да следят температурите, да извършват дистанционна поддръжка и да получават автоматични предупреждения при повреди. Удобството обаче създава и възможност за външна намеса.
Нападателите са проникнали в електронни контролери, включително устройства на датския производител Danfoss. Чрез тях са получили възможност да променят температурните настройки на хладилните съоръжения.
Първоначалните данни сочат, че хакерите вероятно са изключили част от предупредителните системи или са удължили циклите на размразяване. Така магазините не са получили навременен сигнал за необичайното повишаване на температурите.
Още по-притеснителен е начинът, по който нападателите може да са получили достъп.
Специалисти по киберсигурност установяват, че някои от засегнатите устройства са работили с остарял софтуер, който производителите вече не поддържат. Други са били по-нови, но необходимите актуализации не са били инсталирани.
Според изследователката по киберсигурност Марта Рибчинска много от фризерите изглежда са работили с фабрично зададени пароли. Това е нейна експертна оценка, а не окончателно установено обстоятелство за всички засегнати устройства.
От Danfoss посочват, че още през 2025 г. са идентифицирали проблеми със сигурността и отдавна препоръчват на клиентите си да актуализират софтуера или да заменят остарелите системи.
Френската агенция за киберсигурност ANSSI потвърждава, че атаките не са ограничени само до оборудването на този производител. Засегнати са и контролери Copeland XWEB и Dixell XWEB.
Това показва, че проблемът не се свежда до един конкретен модел фризер или до един доставчик на технологии.
Кой би искал да унищожи храната в стотици магазини?
Една от най-необичайните особености на атаката е липсата на очевидна финансова цел.
При много кибернападения престъпниците крадат информация, блокират системи или изискват откуп. В този случай основният видим резултат е физическо унищожаване на хранителни продукти и нарушаване на работата на супермаркетите.
Никой не е поел отговорност, а френските разследващи все още не са установили извършителите.
Експертът по киберсигурност Жером Билоа от Wavestone разглежда два възможни сценария.
Първият е атаката да е дело на млади хакери или активисти, които са искали да демонстрират възможностите си.
Вторият е целенасочен саботаж с по-широка политическа цел. Подобни операции могат да създадат усещане, че държавата не е способна да защити дори основни услуги и търговски обекти.
Билоа смята, че вторият сценарий изглежда по-вероятен. Той посочва Русия и Иран като държави, свързвани с подобни операции за дестабилизация.
Това обаче е експертна хипотеза, а не установен резултат от разследването. Няма представени доказателства, които да свързват конкретната атака с Русия, Иран или друга държава.
Установяването на извършителите може да отнеме седмици или месеци. Ако става дума за професионална група, която действа от чужбина, задачата ще бъде още по-трудна.
Щети за милиони, които застраховките може да не покрият
Пораженията не се ограничават до развалените продукти.
Магазините трябва да изхвърлят огромни количества храна, да почистят съоръженията, да възстановят нормалната им работа и да организират нови доставки. В някои обекти има и материални щети от пожари и задействани противопожарни системи.
Ръководството на Intermarché допуска, че загубите могат да достигнат десетки милиони евро. Окончателна оценка все още няма.
Представители на търговските вериги предупреждават, че е малко вероятно застрахователните полици да покрият всички разходи.
Случаят повдига и въпроса за отговорността. Супермаркетите използват оборудването, външни компании го поддържат, а производителите разработват устройствата и софтуера.
Когато една система е оставена без актуализации или с недостатъчна защита, не винаги е ясно кой е трябвало да предотврати риска.
Според Билоа отговорността за защитата е споделена между търговските вериги, фирмите за поддръжка и производителите. Това не променя факта, че самата атака е дело на неизвестните извършители.
Франция и натрупващите се пробиви в киберсигурността
Нападението срещу супермаркетите не е изолиран случай.
През последните три години Франция преживява поредица от мащабни кибератаки. Засегнати са здравната система, държавната агенция по заетостта France Travail, Националната агенция за документи за самоличност и големи телекомуникационни компании.
През лятото на 2026 г. при атаки срещу Министерството на икономиката и финансите са компрометирани лични и данъчни данни на 678 000 данъкоплатци.
Според компанията за управление на киберрискове UpGuard Франция е на първо място в Европа по обем на данните, разкрити при хакерски пробиви. Този показател обаче не означава непременно, че страната е най-уязвимата в Европа по всички критерии за киберсигурност.
Експерти критикуват и забавянето на мерките за защита на свързаните устройства. Европейският съюз прие през 2024 г. Акта за киберустойчивост, който въвежда изисквания за сигурност на продукти с цифрови елементи. Регламентът вече е приет на европейско равнище, но основните му изисквания ще започнат да се прилагат от декември 2027 г. Това е различно от въпроса за националните мерки и готовността на компаниите да защитават съществуващото оборудване.
Проблемът не е само френски. През август подобен инцидент е регистриран и в Съединените щати. Хладилници и фризери в магазини на американски военни бази преминават през непланирани цикли на размразяване през нощта. Резултатът отново е голямо количество унищожена храна.
Когато кибератаката излезе извън компютъра
Случаят във Франция показва промяна в характера на киберзаплахите.
Обикновено подобни нападения се свързват с откраднати пароли, изтекли лични данни, блокирани сайтове или изнудване за откуп. Тук последиците са съвсем материални – развалена храна, повредено оборудване, пожари и прекъсната търговска дейност.
Колкото повече устройства се свързват с интернет, толкова повече възможности се появяват за подобни атаки. Хладилни системи, отопление, климатизация, производствени машини и други елементи от ежедневната инфраструктура могат да бъдат управлявани дистанционно.
Това улеснява поддръжката им, но създава зависимост от качеството на софтуера, навременните актуализации и контрола върху достъпа.
Във френските супермаркети тази зависимост се прояви по особено видим начин. Неизвестни нападатели успяха да променят работата на хладилни съоръжения, създадени да съхраняват храната, и да причинят масово унищожаване на продукти.
Именно това прави атаката толкова тревожна. За да нанесат сериозни икономически щети, извършителите не е трябвало да проникват физически в магазините. Достатъчен е бил дистанционен достъп до недостатъчно защитено оборудване.
