Кратък репортаж от Околчица
Не самодиви, таласъм до таласъм
и вълк до вълк, но те...нали са братя...
И днес ще цъфне не един налъм.
И днес на Вола с думи ще се млатят.
„Другарю Ботев, Господин поет...“
Електоратът - налице. Текат проверки...
Перфектен строй! Пълзящите отпред!
На заден план две-три пенсионерки...
И не минута, цял живот мълчат!
Не вият вълци. Жалки псета лаят.
Бе, трябва още ритане и глад,
докато се научат да си траят.
Родино мила, тъжен терминал...
Остана ложата за ВИП персони.
Тече такъв сапунен сериал
със теманета... и поклони...
Настана вечер. Утро не дойде.
И сигурно, защото е България,
под второюнското разплакано небе
Околчица прилича на бирария.
***
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!
Яна Кременска
