Разследването установи, че Николов е шофирал с превишена скорост и под въздействие на наркотични вещества. През юли 2023 г. Върховният касационен съд потвърди присъдата му – девет години лишаване от свобода, като прие, че престъплението е извършено с евентуален умисъл.
Милен Цветков беше символ на безкомпромисната журналистика – човек, който задаваше неудобни въпроси и търсеше отговорност от когото трябваше. Неговата смърт предизвика вълна от обществено възмущение и постави остри въпроси за безопасността на пътя и ефективността на правосъдието.
Но най-силното му наследство остана в думите. В онзи неподражаем стил, който не поучава, а провокира към мислене:
„Аз не искам да напрягам никого, не искам да напътствам никого. Не мисля, че аз трябва да събуждам някого. Когато му дойде времето, той ще се събуди – човекът, политикът, обществото…“
Той не само задаваше въпроси – той разобличаваше празнотата в политическото говорене:
„Политиците са схоластици. Тоест хора, които говорят кухи фрази. Политиците трябва да се научат да говорят по начина, по който говорят хората на улиците, в домовете и в кухните си.“
Милен вярваше, че няма „неудобни“ теми, стига да има смисъл и откровеност:
„Няма неудобни въпроси. Всичко, извън личната сфера, е в рамките на удобния въпрос. С уговорка, разбира се, може да се пита всичко.“
Често обвиняван в острота, той сам казваше:
„Никога не съм се карал. Когато човек е по-експресивен, това не означава, че се кара. Аз не се сърдя, така си говоря… В зависимост от това кой е насреща, такъв образ излиза в огледалото.“
А за истината – онази, която търсеше до последния си ден, Милен имаше определение, което и до днес остава актуално:
„Най-доброто определение, което съм чувал за истината е – споделена субективност. Споделената от много хора субективност се превръща в нещо, което след това наричаме истина.“
Пет години по-късно неговият глас все още отеква – и в съвестта на журналистиката, и в онази част от обществото, която не е заспала.
Светла му памет.
Констанца Илиева
