Комисията отбелязва също ангажимента на българските власти да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.
В днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки. Отбелязва се със задоволство последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки, пише в съобщението. Комисията е на мнение, че напредъкът на България по механизма е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на нейното присъединяванекъм ЕС.
Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да наблюдава трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще действа след приключване на наблюдението на ЕК, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона в ЕС.
Както самонаблюдението, така и наблюдението за върховенството на правото в ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на механизма за България. Преди да вземе окончателно решение, ЕК ще вземе предвид становищата на Съвета на ЕС и на Европейския парламент, пише в съобщението.
От доклада през ноември 2018 г. ЕК наблюдава "консолидиране на правната и институционалната рамка, въведена през предходните години".
За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще действа след приключване на наблюдението и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет.
Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави в Общността. Въпросите, разглеждани от съвета, който ще действа след приключване на наблюдението, ще бъдат използвани и в диалога с ЕК в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.
Преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на механизмът за сътрудничество и проверка за България, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.
