По действащите правила решенията в тази сфера трябва да бъдат одобрени единодушно от всичките 27 държави членки. Именно това изискване през последните години се превърна в сериозна пречка за ЕС, след като бившият унгарски премиер Виктор Орбан многократно използва правото си на вето, за да блокира решения, подкрепяни от останалите 26 столици.

 

Германия отдавна настоява за преминаване от единодушие към т.нар. квалифицирано мнозинство при решенията за външната политика и сигурността. Франция обаче традиционно е сред държавите, които се противопоставят на подобна промяна.

 

Сега Париж и Берлин заедно с още девет страни отварят вратата към по-широко използване на квалифицираното мнозинство, без директно да призовават за цялостно премахване на изискването за единодушие.

 

„Продължаваме да се стремим към консенсус, когато това е възможно“, се посочва в писмото, подписано от външните министри на Австрия, Швеция, Дания, Финландия, Белгия, Нидерландия, Румъния и Испания, както и на Франция и Германия.

 

В същото време подписалите документа предупреждават, че културата на консенсус не трябва да се превръща в пречка пред общите действия на ЕС. В противен случай съюзът може да запази легитимността на решенията си, но да остане без реална способност да действа.

 

Пет предложения за промяна

 

Първата идея е да се постави по-силен акцент върху принципа на „искреното сътрудничество“ между държавите членки. Това означава страните да спазват поетите една към друга ангажименти, дори когато те не са строго задължителни от юридическа гледна точка.

 

Втората е държавите да използват т.нар. „конструктивно въздържане“ вместо директно вето, когато не могат да подкрепят дадено решение. Така една страна би могла да се дистанцира от определена позиция, без да блокира останалите държави, които искат ЕС да предприеме действия.

 

Третото предложение е да се ограничи практиката несвързани въпроси да бъдат обвързвани с решенията по външната политика. Идеята е държавите да не могат да блокират колективно решение, освен ако останалите не изпълнят отделно национално искане, което няма пряка връзка с обсъждания въпрос.

 

Четвъртото предложение насърчава Кая Калас да проучи възможностите, които европейските договори вече предоставят за промяна на начина на вземане на решения. Сред най-често обсъжданите инструменти е т.нар. „пасарелна клауза“. Тя позволява на ЕС да промени определени правила за гласуване, без да се налага официално изменение на договорите. На практика това би могло да даде възможност квалифицираното мнозинство да се използва по конкретни въпроси от външната политика и сигурността.

 

Петото предложение е държавите да обясняват ясно мотивите си, когато се противопоставят на решение, прието с квалифицирано мнозинство, позовавайки се на „жизненоважни и ясно заявени причини от национален интерес“.

 

Предложенията ще бъдат обсъдени тази седмица, когато външните министри на страните членки се събират в Уиклоу, Ирландия, за неформални разговори във формата „Гимних“.

 

Париж и Берлин искат промени и в европейската дипломация

 

На срещата ще бъде обсъдена и друга важна тема – реформата на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която представлява дипломатическата структура на ЕС и е под ръководството на Кая Калас.

 

В отделно френско-германско предложение Париж и Берлин предлагат Калас да получи статут на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия. Така тя би получила фактически надзор върху звената на Комисията, които отговарят за външно ориентираните политики – включително търговията, помощта за развитие и отбраната.

 

Обсъжда се и значителна част от служителите на ЕСВД да бъдат преместени в структурата на Европейската комисия, като бъде създаден нов отдел за външни отношения.

 

Звената, които се занимават със сигурността и отбраната, обаче ще останат в рамките на ЕСВД. Ще бъде запазено и сегашното съотношение, според което около една трета от служителите на дипломатическата служба са командировани дипломати от държавите членки.

 

Френско-германският документ поставя акцент и върху ролята на самите държави членки при определянето на външната политика на ЕС. Предвижда се върховният представител да има официално задължение да докладва на европейските лидери по въпросите на външната политика и да получава директни указания от тях по време на заседанията на Европейския съвет.

 

Така предложенията на Париж и Берлин очертават по-широк дебат за това как ЕС да избегне блокиращото действие на отделни държави и да бъде способен да реагира по-бързо в момент, когато геополитическата среда около Европа става все по-сложна.