Според водещи анализатори срещата показва нарастващото недоволство от политиката на Тръмп. БРИКС не е нито политически блок, нито търговска организация, но декларацията е сред най-близките до обща политическа позиция документи, приемани от групата досега.

 

Показателно е и символното послание от срещата – китайският президент Си Дзинпин, индийският премиер Нарендра Моди и руският президент Владимир Путин демонстрираха близост, докато Западът изглежда все по-разделен. Вашингтон е изправен пред международна изолация, а европейските държави са концентрирани върху вътрешни проблеми като нарастващия дълг и споровете около миграцията, продължава анализът на изданието.

 

Си Дзинпин определи следващия период като „златно десетилетие“ за БРИКС. От догодина Китай ще поеме председателството на организацията от Индия. Пекин разглежда БРИКС и други международни формати като възможност за изграждане на алтернативни центрове на влияние, ограничаване на ролята на САЩ и разширяване на китайското присъствие в области като изкуствения интелект.

 

Китай и Индия сближават позиции

 

Срещата в Ню Делхи премина и на фона на предпазливо подобряване на отношенията между Китай и Индия, които през последните години бяха обтегнати заради граничен конфликт. Все пак двете държави остават икономически конкуренти, включително в опитите си да привличат чуждестранни инвестиции и да развиват производството.

 

Русия от своя страна използва БРИКС, за да се представи като партньор на развиващия се свят, предлагащ петрол, торове и метали на държави, които се опасяват от прекъсвания на доставките заради войните и сътресенията в Близкия изток. За Путин това беше първото лично участие в среща на върха на БРИКС извън Русия след началото на войната в Украйна през 2022 г. Той подкрепи идеята за световен ред, в който по-голяма тежест имат държавите от Глобалния юг и Изтока, и обвини западните страни, че се опитват да ограничат възхода на конкурентите си.

 

Си Дзинпин пък призова за нови международни инициативи в сферата на изкуствения интелект. Китай активно се стреми да разпространява собствените си AI модели в развиващите се държави.

 

Въпреки политическите послания обаче, декларацията на БРИКС остана до голяма степен обща. За да бъде постигнат консенсус между толкова различни държави, значителна част от текста е формулирана предпазливо, а конкретните нови инициативи са малко, категорични са анализаторите.

 

Единство срещу Тръмп, но и разногласия

 

Икономическата тежест на БРИКС нарасна значително от 2009 г., когато лидерите на първоначалните членове Бразилия, Русия, Индия и Китай започнаха да провеждат срещи. Политическото и дипломатическото влияние на блока обаче все още не е съпоставимо с икономическия му мащаб.

 

Сред нерешените въпроси е дали организацията трябва да разшири сътрудничеството си към отбраната и сигурността – идея, подкрепяна от Китай и Русия. Призивите на Моди за реформа на международните институции като ООН и Международния валутен фонд също прикриват различията между членовете за начина, по който трябва да бъде извършена подобна промяна.

 

Индийският премиер настоя БРИКС да се съсредоточи върху човешкото развитие и практически резултати. Той заяви, че Глобалният юг трябва да премине от позицията на държави, които само спазват създадени от други правила, към такава, в която самите те участват в определянето им.

 

Срещата даде и възможност за дипломатически контакти около войната в Иран. Иранският президент Масуд Пезешкиан участва във форума и разговаря с престолонаследника на Абу Даби шейх Халед бин Мохамед бин Зайед ал Нахаян, както и с други лидери.

 

В приетата декларация БРИКС призова за повече диалог и дипломация за прекратяване на конфликта в Персийския залив и за „максимална сдържаност“ от всички страни.

 

Според индийския дипломат Нирупама Рао постигането на единодушна декларация още в първия ден е значителен дипломатически успех за Моди, особено на фона на дълбоките различия между членове като Иран и Обединените арабски емирства.

 

Основният резултат от срещата обаче е по-скоро политическият сигнал, отколкото конкретните решения. Според експертите все по-фрагментираният свят изисква повече практическо сътрудничество между големите държави, а не по-малко. Целта на БРИКС, поне засега, изглежда е по-скоро да промени международния ред, отколкото да го разруши, твърдят те.