„Не мисля, че инициативата ще доведе до значими резултати“, посочи той, като постави въпроса кой ще поеме разликата в цената – веригите, доставчиците или и двете страни.
Според него по-устойчив подход би бил ограничаването на публичните разходи, които имат проинфлационен ефект.
„Бизнесът не трябва да бъде демонизиран“, добави Филипов, като подчерта, че икономическата активност на компаниите е основа за функционирането на държавата.
Критично мнение изрази и председателят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков, който определи очаквания ефект като минимален.
„За нас реален ефект няма да има, той ще бъде по-скоро козметичен“, каза той и допълни, че от години се настоява за по-голяма прозрачност в агрохранителната верига. По думите му производителите не са били реално включени в обсъжданията, което поражда притеснения, че част от финансовата тежест може да се прехвърли върху тях чрез по-ниски изкупни цени или намалени маржове.
Икономистът Георги Ангелов коментира, че реалните резултати ще станат ясни едва след практическото прилагане на мярката. По думите му проблемът с цените е комплексен и обхваща целия пазарен процес – от производството до търговията на дребно.
Той подчерта, че дългосрочно решение може да се търси единствено чрез повече инвестиции и засилване на производството.
„Трябва да се насърчава производството и да се насочват повече средства към инвестиции“, посочи Ангелов, като допълни, че фокусът не трябва да бъде само върху потреблението, а върху създаването на по-висока добавена стойност.
В сутрешния блок на БТВ бившият министър на земеделието Кирил Вътев също посочи, че основният въпрос около инициативите за по-евтини храни е кой реално ще поеме разхода от направените отстъпки.
„Важно е намаленията да не бъдат за сметка на производителите“, подчертава той, като допълва, че макар според аграрния министър тежестта да ще бъде поета от търговските вериги, реалният ефект ще стане ясен едва при прилагането на механизма.
Вътев обърна внимание, че българският хранителен пазар е силно зависим от промоционални кампании и по негови данни над 70% от продажбите преминават през различни форми на намаления.
Паралелно с това икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика предупреди, че се обсъждат и законодателни промени, които могат да засилят държавната намеса в отношенията между производители и търговци. Според него предложените регулации срещу нелоялни търговски практики са значително по-детайлни от действащите и пораждат притеснения в бизнеса.
„Въпросът е дали подобни мерки няма да доведат до изкривяване на пазара и допълнителни затруднения за участниците в него“, посочи той.
По думите на Вътев проблемът не се свежда само до крайната цена за потребителя, а до дисбаланса в отношенията между производители и търговски вериги. Той отбеляза, че често производителите са в по-слаба позиция при договаряне на условията за реализация на продукцията.
