Половин век по-късно същият въпрос отново е в центъра на дебата за бъдещето на страната. На 29 август исландците ще гласуват дали да бъдат възобновени преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Вотът няма да реши дали страната ще стане член на ЕС – евентуален договор за присъединяване ще трябва да бъде подложен на нов референдум.

 

За много исландци изборът се свежда до това дали евентуалните икономически ползи, по-ниските лихви и по-силното участие в европейските решения си струват риска от загуба на част от контрола върху риболовните ресурси и националната политика.

 

Сигурбьорн Сваварсон, който през 1976 г. е бил помощник-капитан на бреговия катер „Аегир“, вероятно ще гласува против възобновяването на преговорите.

 

„Страхът е, че може да загубим контрола върху това, за което сме се борили“, казва той пред информационната агенция.

 

Гейрсон, който по време на „Войните за треската“ е бил радиооператор, а впоследствие прекарва 42 години в бреговата охрана, е на противоположно мнение: „Не можем да бъдем изолирана държава насред океана. Трябва да си сътрудничим със съседните страни“. Въпреки това и той би отхвърлил членство в ЕС, ако то доведе до загуба на контрола върху исландските риболовни зони.

 

Исландия кандидатства за членство в ЕС през 2009 г., след тежката банкова криза от предходната година. Преговорите продължават четири години, преди евроскептично правителство да ги замрази през 2013 г. Сега общественото мнение отново е разделено. Според проучване на Gallup 46% от исландците подкрепят възобновяването на преговорите, а също толкова са против. Около 8% все още не са решили. В същото време социологическите проучвания показват, че мнозинството не подкрепя самото присъединяване към ЕС.

 

Риболовът остава ключов както за икономиката, така и за националната идентичност на Исландия, наред с туризма и алуминиевата индустрия. Значителна част от рибата, използвана днес в британските магазини за риба и чипс, идва от исландски води – пряк наследник на ресурсите, заради които двете държави водят конфликтите преди десетилетия.

 

Риболовът се е превърнал в символ на исландския суверенитет, защото е основа на икономическата независимост на страната. Представителите на сектора също се опасяват от европейската Обща политика в областта на рибарството. Те настояват, че уловът се преработва в Исландия, което позволява печалбата да остава в страната.

 

Дебатът за бъдещето на Исландия вече е свързан и със сигурността. Страната се намира в стратегически важния район между Гренландия, Исландия и Великобритания, известен като GIUK gap, който НАТО използва за наблюдение на руските военноморски сили. Рейкявик няма собствена армия и разчита на членството си в НАТО и на двустранното споразумение за отбрана със САЩ от 1951 г.

 

Политиката на президента Доналд Тръмп обаче накара много исландци да преосмислят досегашните си представи за отношенията с Вашингтон. Особено силно отражение има натискът му за придобиване на Гренландия.