То показва, че в покрайнините на столицата правовата държава отдавна е капитулирала, а на нейно място действа чисто племенно устройство със собствен закон, йерархия и вътрешен съд.
Жестоката истина тук не се крие в поредните обещания за полицейски акции, а във факта, че в цяла България необезпокоявано господстват точно такива капсулирани кланове. Въпреки че за масовия българин името на „Калашниците“ звучи непознато, в архивите на МВР досието им далеч не е празно. Преди около година групата, базирана в софийските квартали „Ботунец“ и „Христо Ботев“, нашумя в националните новини с мащабна акция на ГДБОП. Тогава лъсна истинският им бизнес модел – тарторът им Пешо Калашника беше закопчан за ръководене на мрежа за сводничество, трафик на момичета и денонощен терор в Студентски град, а отличителният белег на вярност в бандата се оказаха татуирани автомати „Калашников“ директно по главите на членовете. Скандалният разрив със системата се оголи напълно, след като стана ясно, че шофьорите, причинили касапницата на „Челопешко шосе“, са всъщност ключови свидетели по същото това дело срещу престъпния синдикат. Хора с купени от чужбина книжки, гравитиращи около бандата, демонстрират арогантен лукс с мощни немски автомобили с десен волан, организират нощни гонки и буквално маркират пътищата като своя лична, частна писта.
Ако се вгледаме в картата на страната, ще видим, че този модел на местно господство се копира огледално в още няколко ключови региона, където властта на фамилните кланове е абсолютна. На север – в регионите на Левски, Горна Оряховица и Ветово, от години функционират най-агресивните мрежи за телефонни измами. Въпреки периодичните полицейски акции, тарторите на тези схеми продължават да източват милиони от най-уязвимите, а заграбените пари се изливат директно в местната икономика. По същия начин на североизток, в град Игнатиево край Варна, конкретни синдикати натрупаха огромно богатство от организирани мрежи за международни кражби. Достатъчно е човек да мине през тези населени места, за да види мраморните замъци с куполи и златни орнаменти, пред които са паркирани лимузини за стотици хиляди левове, докато по документи собствениците им се водят трайно безработни и социално слаби.
На юг, в сърцето на Пловдив, се намира друга автономна територия – квартал „Столипиново“, където властта е концентрирана в ръцете на няколко стари лихварски фамилии. Тяхната дейност е изградена върху брутална финансова зависимост – чрез нелегални бързи кредити с астрономически лихви тези кланове държат в подчинение местното население, притежават заложни къщи и инвестират в трафик на наркотици. В „Столипиново“ законът на държавата често спира на входа на квартала, а вътрешните спорове се решават от техен собствен паралелен съд, който за местните има по-голяма тежест от Наказателния кодекс.
Подобна е и ситуацията в Пазарджик (квартал „Изток“) и Сливен (квартал „Надежда“). В Пазарджик местните тартори въртят мащабен сив сектор – от незаконни таксиметрови услуги и сив превоз на пътници до чужбина, до организирани схеми за източване на социални помощи от европейски държави. В Сливен пък водещи фигури от години са в полезрението на международните служби заради канали за трафик на хора и сексуална експлоатация.
Всички тези кланове, независимо от региона си, са открили своите начини да обезсмислят правилата, разделяйки се по възможности и стил. Докато богатите картели в Игнатиево, Левски и Столипиново демонстрират мощта си с чисто нови лимузини с български номера, за които глобите се плащат безпроблемно или се уреждат чрез скъпи адвокати, по-младите банди като „Калашниците“ разчитат на пълен законов вакуум. Тяхното оръжие масово са мощни автомобили с чужди табели, внесени на безценица с десен волан, които никога не се регистрират в КАТ. За камерите за скорост тези превозни средства са практически невидими, тъй като електронните фишове няма на кого да бъдат изпратени. Когато към това се добави и фактът, че зад волана редовно сядат младежи без свидетелства за управление, системата се оказва напълно блокирана. Тази дългогодишна безнаказаност обаче нямаше да съществува без институционалния чадър на местно ниво, където контролните органи си затварят очите за очевидния сив статус на автопарка в тези общности, до момента, в който поредната гонка не завърши с трупове по телевизията.
Тук е важно да отбележим, че днешното публично разграничаване на „Калашниците“ от техния „брат“ Васил е просто класическо решение на племенния съвет. Старейшините жертват една пионка, за да свалят медийното напрежение и да запазят бизнеса си непокътнат. Акциите по пътищата в момента са просто прах в очите на публиката, който ще слегне след седмица. Истината е, че гонките и беззаконието не са просто забавление, те са демонстрация на сила, с която тези кланове показват кой държи реалната власт в регионите.
