ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Рамбо чу съмнителен шум и косата му настръхна. Огледа се и подуши въздуха. Усети мириса на опасността, а от гърлото му се изтръгна тихо, дрезгаво ръмжене. От известно време Рамбо бе командирован в България и пазеше президента на РБ. Макар и пенсионер, той не можа да откаже на българите, за които чуваше за първи път и искаше да види що е то. Явно положението беше напечено – идваха избори. Така му обясниха. Рамбо не се интересуваше от политика, но не беше и глух и сляп. Снощи първата дама шамароса президента, защото с някаква мадама се гледали като мартенски котараци. „Не е моя работа”, помисли си мъдро Рамбо и зарея поглед в полюлея. Там обаче орловият му поглед съзря тъмни точки. Без да вдига шум той стъпи на стол и се повдигна на пръсти. Дявол да го вземе – „бръмбари”! „А-ха, значи момчетата от НСО-то бяха прави, че онзи Цецо Цветанов подслушваше президента, за да хване някой непринуден разговор за незаконни имоти и банкови сметки”, зацепи Рамбо. Вчера сутринта Рамбо бе открил бръмбари и в телефона в спалнята на височайшата двойка. Бяха с лого на разузнаването. „А-хааа...”, беше си помислил Рамбо. В банята пък намери устройства на някаква частна фирма. „Бре”, сбърчи чело бойният интелектуалец.
Съмнителният шум се повтори. Рамбо наостри уши, извади онзи грамаден нож, с който го знаеха децата от плакатите и се запромъква навън. Зад един от храстите на резиденция „Бояна” се раздвижи някаква сянка. „Враждебна е”, помисли Рамбо и скочи. Миг по-късно ножът проблясна на лунната светлина и после се чу предсмъртна въздишка. Рамбо се изправи доволен и изтри кръвта в зеления си боен панталон. В краката му лежеше мъртъв огромен питон, специално обучен да убива ВИП персони. При Рамбо това не можеше да мине. По никакъв начин! Ако си Рамбо, е за цял живот! Президентът и първата дама можеха да са спокойни, наоколо беше чисто. За тях се грижеше самият Рамбо.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Премиерът излезе от банята и се протегна. Кокалите му изпукаха, мускулите на аполоновото тяло се радвижиха като каучук. Кърпата около кръста му едва се сдържаше да не падне пред краката му и да разкрие цялото великолепие на гледката, която някога бе накарала Лизип да извае Хермес...
Премиерът се приближи до шахматната дъска, до която кротко го очакваше Рамбо. Точно така, Рамбо току що бе завършил кратък курс по шах и вече можеше да прави пълноценно компания на големия справедлив премиер в самотните вечери след трудовия ден. Тази вечер бе по-специална. След малко двамата щяха да се включат в операция по залавянето на олигарх, който вдига цените, без да е питал когото трябва. „Не, ние не приветстваме подобно поведение!”, бе отсякъл премиерът и всички край него бяха разбрали, че олигархът ще има неприятности.
В уреченото време премиерът и Рамбо се появиха при групата охранители от НСО и съответните автомобили. Качиха се и потеглиха с мръсна газ.
Олигархът вечеряше скромно в скромен ресторант с две скромни плеймейтки на двете му скромни отрудени колена. Цялата атмосфера беше скромна. В този момент в залата влетя ескадронът на премиера. „Така не може”, изрева на български Рамбо репликата, която му бяха възложили се хвърли с ножа напред. Ах, този исторически нож, не нож, а чудо! Премиерът обаче го спря с властен жест и повдигна лявата си вежда. „Да чуем какво ще каже в свое оправдание”, рече той. Олигархът, който мигаше уплашено, се окопити и промълви: „Договореното е преведено”. Светлина озари обветреното лице на премиера. Успокоен той седна до олигарха и плеймейтките, които неусетно баха станали каре. Рамбо се замисли за миг, след което придърпа суджучето, което лежеше морно върху дървено таларче и почна да го реже на тънки парчета с култовия нож. Ама нож ли бе да го опишеш.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Цецка Цачева се прозя и протегна едновременно. Очите на Рамбо щяха да изхвръкнат от звуците и гледката. Той обаче беше корав воин и запази самообладание. Само Искра Фидосова го беше стряскала повече, когато го извика да й сапуниса гърба миналия петък. След преживяното в делтата на Меконг Рамбо беше сигурен, че вече нищо не може да го изненада, но се беше лъгал жестоко... Рамбо изтри спомените заедно с потта от челото и се съсредоточи в новата мисия. Трябваше да опази невредима Цецка Цачева, която щеше да лети с Фалкона за Брюксел. Изглеждаше рутинна работа, ама друг път. Рамбо трябваше да провери дали секретарките са взели кашоните с вино, мезета и подаръци. Дали са качили и куфарите с тоалети, които някогашната шивачка Пенчето, известно напоследък като модната диктаторка Пепита, бе ушила за важната дама. Коли на НСО трябваше да съберат о домовете и закарат на правителственото летище целият антураж и приятелки на Цецка, които бяха дежурната й свита при държавни посещения.
По пътя към аерогарата се случи това, което шестото чувство нашепваше на Рамбо от два дена. На бул. „България” група върло зли терористи, по-страшни от чеченци и хора на Бин Ладен препречиха пътя на ескорта. „Бе, мама му стара”, рече си Рамбо на американски и излетя от колата като тапа на шампанско. „Какъв момък само, да го схрускаш...”, мина й през ума на Цачева пошла мисъл, но тя я отпъди, щото не беше тръгнала по забавления, а работа да върши. Навън Рамбо летеше и замахваше с ножа като вятърна мелница, а до него гардове на НСО гърмяха досущ като Били Хлапето. „Стараят се момчетата”, мерна се нещо като мисъл зад рамбовото чело. След секунди ситуацията беше овладяна. Нападателите си събираха зъбите и ламарините на потрошените коли, а вежливи катаджии им пишеха актове. С дружни усилия гардовете и Рамбо измъкнаха Цачева изпод седалката на Мерцедеса и тя отново седеше величествено, като един стълб на демократичните институции. „Сговорна дружина планина повдига”, сети се Рамбо за урока в трети клас на родното училище в щата Кенектикът. Но не беше време за разнежване. Беше време за дела. Рамбо разбираше това и се стегна в кръста. Никой не беше забелязъл Космодиска под черния му култов потник. Кортежът потегли отново натам, където смирено чакаше Фалконът на властта.
Никой вече не можеше да отклони Цецка от народната служба, която след минути щеше да премине в международна. Тя погледна незабележимо към Рамбо и съзря напъпила сълза в лявото му око. „Милият и той сърце носи...”, помисли си важната дама. „Каква е тая гадна мушица в окото ми” – помисли си Рамбо.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Новите приятели на Рамбо, момците от НСО, го заведоха на по бира след трудовия делник в малка спретната къщурка, която се оказа чалга клуб. „Кънтри с курви и дринкен”, упражняваха английският си момчетата. Масата, където седнаха, бе с табелка ВИП, и препълнена с напитки, шампанско, ягоди, ядки и пури – всичко безплатно, дар от благородния собственик на къщурката. „Бивш колега”, обясниха гардчетата на Рамбо. След петата наздравица Рамбо усети, че го спохожда усещането за зараждаща се мъжка дръжба с новите му партньори. В този момент до масата се приближи Генералът. Всички гардове се изправиха с леко олюляване, скочи и Рамбо – шефът си е шеф навсякъде и трябва да бъде почитан. Генералът подаде ръка и всички я целунаха. Рамбо се сети за Кръстника, но отхвърли тази нелепа мисъл. В демократична България? Невъзможно! Никога! В този сюблимен момент босът отвори куфарчето, което носеше и раздаде тумбести пликове на всеки. Рамбо също получи такъв и го отвори, изпълнен с любопитство. Вътре се излежаваха небрежно 20 000 долара. „Босът е доволен”, рече бащински Генералът. Момчетата отвърнаха с „Ура! Да живей!”. В радостната суетня Рамбо попита колегата до него: „Какви са тези пари?” Онзи го погледна изненадан: „Тези? Тези са онези пари..., нали разбираш...” Рамбо не разбираше, но си замълча. Сигурно му изплащаха командировъчните наведнъж по силата на някаква междудържавна конвенция. Това успокои ветеран Рамбо.
На сутринта момчетата го взеха от хотела и го заведоха на шкембе чорба с бира и люти чушки. „Няма ли да работим?”, попита звездата. „Днес разтоварваме, а утре сме на частно”, отвърнаха хорово държавните мъжаги с пищаци.
След осмата бира Рамбо вече се хилеше и щипеше сервитьорките, а устата му повтаряше: „Къде са талибаните? Залегни!... Отдясно двама...”. Момчетата искрено се забавляваха: „Рамбо, Рамбо, голяма фирма, ама слаба ракия”.
Край. Завеса.
Послеслов.
Рамбо гледаше с премрежен поглед през кръглия люк на самолета. Махмурлукът бушуваше в главата му като цунами в ядрена електроцентрала. Отдолу лежеше като полегнала мадама страна като една човешка длан. „Бах мааму”, помисли Рамбо на развален английски. Побара се за ножа, с който никога не се разделяше, но не го откри на обичайното място. По челото му изби ледена пот – ножът, онзи култов нож бе изчезнал яко дим. Оцелелите му след запоите мозъчни клетки успяха да сглобят картина, в центъра на която мургави момчета подскачаха край него и предлагаха да му носят куфара на аерогарата. Те всички повтаряха възторжено: „Бате Рамбо, ти си голям пич си! Наш човек”. Рамбо се отпусна в креслото, въздъхна човешки и опита да се примири с тежката загуба. В този момент той не знаеше, че на летището в САЩ щеше да му се наложи да се примири и с липсата на куфара, където бе комплекта от култови потници.
Но какво е тази материална загуба пред мисълта за новото му семейство в България, това на НСО.
СУПЕР ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ! Известяваме целокупният български народ, че в четвъртък,17 март, българският парламен прие Наредба, която позволява на гардовете от НСО да стрелят на месо, ако преценят, че има реална опасност за охраняваните държавни мъже. Диапазонът на мишените обхваща хора, коли и агресивни животни.
Всички да се пазят и да спазват правилата, за да няма после "мрън, мрън малко ме отвяха на магистралата и сега съм в инвалидна количка".  Безопасността на елита е над всичко! Запомнете, а ако не помните, си го запишете.
Летописец: Минчо Караминчев