Тежки президентски избори предвещават единогласно социологически агенции и анализатори. В тях всички партии (с незначителни изключения) пускат тежките си артилерии в битката, която се очертава да е най‒ярката проява на мазния политически пехливанлък, който някога родината е виждала.
Пехливанските борби са познати отколе по нашите ширини: яки мъжаги, мазни телеса, непозволени удари, зурни, викове... Кеч по балкански. Всъщност те наистина са същинският прародител на безкрайно популярния в САЩ кеч. Неслучайно родоначалникът му там става не кой да е, а знаменитият българин Дан Колов. Той минава в истинския смисъл на думата за българския Арнолд Шварценегер, при това е по‒хубав от австриеца. Докато обаче бате Арни напраска и политическа кариера, Дан Колов, човекът с хилядите хватки, си умря неизкушен от политиката.
За разлика от славния български кечист, но напълно в духа на Терминатора мастити наши политици вече месеци наред усилено смазвали лагерите, за да се хванат гуша за гуша в президентска надпревара наесен. Засега обаче все още се оглеждали едни други досущ като на тепиха, дебнели се, не разкривали карти, опипвали по‒слабите си страни. Течът на информация донесе, че в битката щели да влязат най‒гледаните хора на партиите и да заложат на сила и корпулентност много повече отколкото досега. Всички досегашни български президенти на техен фон изглеждали направо като манекени на Освиенцим, защото килограмите им накуп трудно можели да надхвърлят теглото дори само на един от кандидатите.
В ГЕРБ кандидат‒президентската двойка се оформяла от тандема И. Фидосова‒Б. Димитров (или обратно). За да отговорят на удара сините решили да „скочат” с общ кандидат и поканили за свой представител десния политолог Огнян Минчев. Внимателно оглеждали своите и за вице. В БСП доскоро нямали притеснения, защото Ламбо напълно отговарял на левия профил, но откакто актьорът отслабнал драстично, залинели и червените надежди за успех. В последно време сред социалистите се чували все повече гласове в полза на Емилия Масларова - била хем жена, хем се очертавало да излезе невинна, хем имала красиви обувки. В ДПС пък мнозина залагали за Четин Казак, а към него можело да прикачат като вице актьорът Дидо Мачев заради поразителната прилика между двамата. Драма имало и в редиците на Атака. Лидерът Волен Сидеров изглеждал като комар на фона на останалите кандидатури, твърдели съпартийците му и въздишали по времето, когато можело да издигнат Павел Чернев като съизмерим с кандидатите на „врага”.
Някои партии смятали да подходят нетрадиционно и възнамерявали да поканят външни играчи. Подходяща кандидатура изглеждала тази на актьора Любо Нейков. Той можел успешно да влезе във всяка роля, защо не и в президентската. Покана вече получила и певицата Стефка Берова, която дори обмисляла позитивите от евентуалното си съгласие. В приповдигнато настроение напоследък бил забелязан и Митьо Пищова, напълно забравил любовните несполуки, които го връхлетяха. Но казват, че от политическото щастие по‒пълно нямало...
Същевременно новите критерии за президентската надпревара увеличили значително и оборота в парламентарния бюфет. Депутати нагъвали нескрито всевъзможни сладкиши, за да качват стремително килограми, оттам и политически шансове. Икономическият и финансовият министри със задоволство установили рязък скок в потреблението и видими симптоми за излизане от кризата. Регистриран било и съществен ръст на завръщащите се от чужбина български емигранти, както и засилен трафик на товарните самолети към летище София. Един от официално заявилите желание трайно да се прибере в родината бил и нашият сумист Калоян Махлянов‒Котоошу барабар с половината отбор по сумо на Япония, пожелали българско гражданство по бързата процедура.
Пък що се отнася за битката наесен, поетът го е казал най‒добре: „Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична.”
Дядо Цоцолан