Дали изкуственият интелект действително може да стигне до подобна точка, остава спорно. Няма научен консенсус нито за вероятността, нито за начина, по който подобен сценарий би могъл да се реализира.
Въпреки това САЩ и Китай вече са въвлечени в технологическа надпревара, която все по-често се сравнява с ядреното съперничество през Студената война. Тогава страхът от взаимно унищожение принуждава Вашингтон и Москва да договарят правила и ограничения. Въпросът сега е дали нещо подобно е възможно и при AI.
Китай почти заличи технологичната разлика
Ранната преднина на САЩ при изкуствения интелект намалява.
Вашингтон ограничи достъпа на Китай до най-модерните чипове с надеждата да забави развитието на китайските AI модели. Ограниченията създадоха сериозни трудности, но принудиха китайските компании да търсят други решения.
„Те не можеха да настигнат американците, защото нямаха най-модерните чипове. Затова направиха софтуера си по-добър и по-енергийно ефективен“, обяснява Дейвид Белман от компанията за анализ на данни SynMax.
През февруари 2025 г. моделът на китайската DeepSeek изостава само с 0,4% от водещия модел на OpenAI в сравнителни тестове. Оттогава китайските и американските модели се движат много близо един до друг. Според AI Index 2026 на Станфордския университет разликата в представянето им на практика е изчезнала.
САЩ все още имат сериозни преимущества. Те са водещи при разработването на най-мощните модели, частните инвестиции и инфраструктурата от центрове за данни. Затова отговорът на въпроса коя държава е начело зависи от показателя, по който се прави сравнението.
Китай залага на държавна мобилизация
Пекин не възнамерява да забавя темпото. Китайската стратегия предвижда страната да използва държавните институции и технологичния сектор за изграждане на инфраструктура и обучение на големи езикови модели. Целта е Китай да се превърне в световен лидер не само при AI, но и при роботиката, автоматизацията и други ключови технологии.
Централизираното управление дава сериозно предимство. То позволява огромни ресурси да бъдат насочвани към определени технологични цели.
Този модел обаче има и слабости. Изследователи от Университета на Вирджиния предупреждават, че китайският подход създава условия за политическо фаворизиране и идеологически пристрастия в AI системите.
Основният страх на китайските власти също е различен от този, за който говорят част от американските технологични лидери. За Пекин непосредствената опасност е изкуственият интелект да отслаби контрола на Комунистическата партия.
Китайският министър на държавната сигурност Чън Исин предупреди, че страната трябва да запази контрол и водеща позиция в областта на AI. Според него технологията може да бъде използвана от САЩ за кибершпионаж или информационни операции срещу Китай и дори да се превърне в заплаха за властта на партията.
В САЩ спорят дали AI трябва да бъде забавен
От другата страна на Тихия океан част от американската AI индустрия настоява за повече предпазни механизми. Технологични лидери разговарят с политиците за ограничения, които да намалят риска от създаването на системи извън човешкия контрол.
Президентът Доналд Тръмп обаче отхвърля подобен подход. Според него прекомерното регулиране би дало стратегическо предимство на Китай.
Не е ясно и доколко самата индустрия действително е готова да забави развитието на технологиите. Скептиците посочват, че AI компаниите все още са далеч от изчислителните мощности, които планират.
Изграждането на центрове за данни в САЩ изостава заради недостиг на работници, материали и високотехнологични чипове. Проблем създават още разрешителните режими, високите лихви и съпротивата на местни общности срещу нови центрове.
Но никой не знае колко изчислителна мощност би била необходима, за да се появи действително опасна AI система.
„Всеки, който ви казва, че при определен капацитет настъпва катастрофа, а преди това сме в безопасност, лъже“, казва професорът по компютърни науки Винсънт Коницър от университета „Карнеги Мелън“. Според него не може да бъде изключено дори сегашният капацитет да се окаже достатъчен при появата на нови технологични решения.
Затова привържениците на регулирането смятат, че правилата трябва да бъдат създадени преди да се появи доказателство за непосредствена опасност.
„Забавянето на инфраструктурата може да ни даде време, но времето не е управление“, предупреждава професорът по право на изкуствения интелект Андрю Чин.
Може ли САЩ да водят, без да ускоряват безкрайно
Главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей предлага междинен подход.
Според него САЩ трябва да запазят технологичното си преимущество пред Китай, но не е необходимо да развиват AI значително по-бързо, отколкото е нужно за тази цел. Това би дало повече време за разработване на механизми за безопасност.
Амодей смята, че американското технологично превъзходство може да се използва и като средство за натиск върху Пекин. Целта би била Китай да бъде привлечен към преговори за международни правила.
Ако САЩ забавят развитието прекалено много, предупреждава той, свързани с Китайската комунистическа партия проекти могат да излязат напред. Това би създало риск за националната сигурност.
Пекин не приема добре предложението. Китайският държавен таблоид Global Times определи подхода на Амодей като стратегия от времето на Студената война.
Общият страх може да принуди САЩ и Китай да преговарят
Въпреки различията Китай също има основания да се страхува от AI, който властите не могат да контролират.
„Пекин вероятно има свои сериозни опасения, че AI може да дестабилизира социалната и политическата система“, казва Филип Потър, изпълнителен директор на Института за данни и политика в областта на националната сигурност към Университета на Вирджиния.
Точно тук може да се появи общ интерес между двете суперсили. Една възможност е Вашингтон и Пекин да договорят ограничения за развитието на най-мощните системи в частния сектор, докато определени технологии останат част от държавните програми и националната сигурност.
Алтернативата е надпревара, която сама подхранва собственото си ускоряване. Ако всяка страна вярва, че трябва постоянно да запазва стратегическо преимущество, нито една няма достатъчно силен стимул да забави развитието заради безопасността.
„Има напълно легитимен интерес на националната сигурност да не се допуска стратегически конкурент да получи решаващо технологично предимство“, казва Чин. „Но съществува и интерес на националната сигурност да не създаваме системи, чието поведение, цели или последици не можем надеждно да разберем или контролираме“.
Така САЩ и Китай се изправят пред един и същ парадокс. Всяка страна може да смята, че забавянето е прекалено опасно, защото конкурентът ще я изпревари. Но ако и двете продължат да ускоряват, рискът може да стане именно този, от който се опитват да се защитят.