На пръв поглед пейзажът изглежда като обикновен селски район – черен път, ограден от зеленина. Но под зелените хълмове край Ачера се крие нещо друго. „Между 1970-те и 1990-те години това място е било сметище не само за битови, но и за силно токсични отпадъци“, обяснява местният активист Алесандро Канавачуоло.

Никой не знае какво точно лежи под земята. През годините тук незаконно са изхвърляни битови боклуци, индустриални химикали и дори радиоактивни материали. Камората, мощната неаполитанска мафия, е превърнала изхвърлянето на токсичен отпадък в изключително печеливш бизнес, обслужващ фирми от цяла Италия и чужбина. Вместо да депонират боклука, те просто са го изгаряли, за да заличат следите, откъдето идва и зловещото име на региона: Terra dei Fuochi.


Този бизнес за милиони е с опустошителни последици за 3-милионното население в региона. Историите на местните хора са болезнено сходни. „Баща ми почина с изключително високи стойности на диоксин, форон и поливинилхлорид в организма“, разказва Орса Канавачуоло.

Онкологът Антонио Марфела, който лекува много от жителите на региона, е категоричен: „Ние сме районът на Италия с най-младо население. Би трябвало да сме с най-малко болни хора. Но противно на всякаква логика, се оказваме най-силно засегнати и с най-много нови случаи на рак годишно.“


Алесандро, Микеле Панела и други доброволци не са се отказали. Те водят своята битка вече 19 години, въпреки заплахите от организирани престъпни групи. Упоритостта им доведе до историческа победа – делото им пред Европейския съд в Страсбург задължи Италия да предприеме действия за почистването на региона.

Ситуацията се променя бавно. Инсталирани са камери за наблюдение, предотвратени са стотици незаконни дейности и са извършени арести. Въпреки това, пред властите стои огромно предизвикателство.

Досега държавата е отделила 60 млн. евро, но за цялостното саниране са необходими поне 2,5 милиарда евро.

От над 90 открити депа, работата по разчистването тече само в 20 от тях.

Мафията все още намира начини да изхвърля нови отпадъци, а унищожените етикети при изгаряне правят проследяването на източниците почти невъзможно.


За активисти като Алесандро, който наскоро е станал баща, борбата е личен дълг. „Не сме отстъпили нито на милиметър. Винаги сме намирали сили да гледаме напред“, казва той.