По думите на Богданов примери за положителни предложения са това за увеличаване на прага за регистрация по ДДС, постепенното актуализиране на данъчните оценки на имотите и промените, които дават повече възможности на компаниите да отчитат инвестиционните си разходи при формирането на облагаемата печалба.
По думите му тези мерки са насочени към отстраняване на слабости в действащото данъчно законодателство и в голяма част от тях следват логична икономическа и фискална посока.
Съвсем различна е оценката му за намерението да се въведе облагане на свръхпечалбите. Богданов определя предложението като спорно и очаква то да предизвика сериозен дебат.
Един от основните му аргументи е свързан с предвидимостта на данъчната политика. Той поставя под въпрос доколко бизнесът би приел за надеждно обещанието, че новото облагане ще бъде временно и ще действа само една година.
Според икономиста подобна мярка може да създаде риск от постепенно разширяване както на срока, така и на обхвата ѝ. Ако държавата отчете значителни допълнителни приходи, впоследствие може да възникне натиск временният налог да бъде запазен или разширен, смята той.
Богданов предупреждава, че това би променило дългосрочните очаквания на компаниите. По думите му България от години представя ниската ставка на корпоративния данък от 10% като един от аргументите за привличане на инвестиции и насърчаване на бизнеса да работи официално. Рязкото увеличаване на данъчната тежест, макар и формално временно, според него може да подкопае тази предвидимост и да се отрази върху перспективите за икономически растеж и конкурентоспособността на страната.
Икономистът поставя и по-широк въпрос за фискалната политика. Ако целта е устойчиви публични финанси и ограничаване на дефицита, според него наред с новите приходи трябва да бъдат обсъдени и промените в разходната част на бюджета.
В крайна сметка Богданов разделя предложените данъчни промени на две групи. Според него повечето от мерките са разумни и коригират конкретни проблеми в сегашната система, докато облагането на свръхпечалбите, поне в представения му вид, остава основната спорна част от пакета.
Бившият заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов също разкритикува идеята за облагане на т.нар. свръхпечалби. Според него тя е по-скоро инструмент за оправдаване на допълнителни държавни разходи, отколкото необходима данъчна мярка.
Пред Радио „Фокус“ той предупреди, че предложените промени в данъчните закони поставят държавата в „хлъзгава популистка територия“, тъй като въвеждат морални оценки при определянето на това кои печалби са приемливи и кои трябва да бъдат допълнително облагани.
Според Дацов основният проблем не е липсата на възможности за увеличаване на приходите, а ръстът на публичните разходи. Вместо да се търсят нови източници на средства, държавата трябва първо да преразгледа собствените си разходи и да предприеме реални реформи в отделните сектори.
Той посочи, че не вижда достатъчно конкретни промени, които да доведат до съществено оптимизиране на публичните разходи.
Критики отправи и към намеренията за промяна на данъчните оценки на имотите. Според него не е редно да се увеличават данъчните основи, преди институциите да са изпълнили ангажиментите си по други свързани въпроси. Сред тях той посочи и нерешения проблем с изчисляването на такса „смет“ според реално произведеното количество отпадъци.
Дацов смята, че ако на бюджета са необходими допълнителни приходи, по-ясният подход е те да бъдат осигурени чрез промяна на традиционните данъци, вместо чрез въвеждането на нови категории като „свръхпечалба“.
„Ако имаш нужда от повече приходи, направи стандартно вдигане на класическите данъци“, заяви той, като определи подхода със свръхпечалбите като проблемен и обиден за бизнеса и обществото.
