Поредицата от удари поражда опасения, че Русия може да се опитва да провери готовността на НАТО да реагира на заплахи в непосредствена близост до границите на Алианса, посочва Associated Press в анализ. Нападенията създават риск от по-широка ескалация и застрашават един от важните маршрути за международната търговия.
Ударите са извършени в изключителните икономически зони на България и Румъния, а един от последните инциденти е в румънски териториални води. Разликата има значение, защото поставя различни въпроси за суверенитета на държавите и приложимостта на колективната отбрана.
Седем атакувани кораба, десетки жертви и изчезнали моряци
Последните нападения са срещу два танкера, които са пътували към Румъния.
В четвъртък дрон поразява химическия танкер Wine Trader, плаващ под флага на Сан Марино. Корабът се е движел от Тунис към Румъния. След удара избухва пожар. Петима членове на екипажа са спасени, а седем остават в неизвестност.
Ден по-рано е съобщено за удар с дрон и пожар на борда на Yara J – танкер за химикали и петролни продукти под флага на Коморските острови, който е пътувал от Турция към Румъния. Изпълняващият длъжността министър на отбраната на Румъния Раду Мируца съобщава, че се води разследване.
Във вторник два други кораба са атакувани с дронове край българското крайбрежие. Chelsea 3, който се експлоатира от украинска компания и плава под малтийски флаг, е поразен на около 31 километра източно от Бяла. Всичките 15 моряци са евакуирани. Според екипажа три въздушни дрона са ударили палубата и корпуса на кораба.
Другият кораб – HS Dignity, под флага на Гвинея-Бисау, е атакуван на около 31 километра източно от Шабла, в района на Крапец, и потъва. Петима моряци са спасени, а останалите 11 са в неизвестност.
По-рано през октомври морски и въздушни дронове атакуват още два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. Единият – ALFA WATAN, под флага на Того, потъва. Няма следа от 12-те моряци, за които е съобщено, че са били на борда. Другият – ABLE, под флага на Палау, е тежко повреден и на борда му избухва пожар. Всичките 18 членове на екипажа са спасени.
Ден преди тези удари товарен кораб, собственост на турска компания, който превозва царевица, се запалва след атака с дрон край Румъния и впоследствие потъва. Двама души загиват, а 11 моряци са спасени.
Украинският президент Володимир Зеленски определя нападението като удар на два руски дрона срещу цивилен кораб в неутрални води.
Руската посланичка в София твърди, че не разполага с информация от Министерството на отбраната на Русия за атаките.
Подозренията срещу Русия се засилват, но доказателства липсват
Според AP все повече подозрения за атаките се насочват към Москва. Въпреки това към момента няма публично представени доказателства, които да установяват извършителя на всички нападения.
Българският премиер Румен Радев признава, че последиците от ударите са в полза на Русия, но остъпва и казва, че това не е достатъчно за категорично заключение.
„Няма логика Украйна да атакува собствените си кораби и екипажи, след като резултатът от всички тези атаки е в полза на Русия – и действително логиката сочи в тази посока“, казва Радев пред Народното събрание.
„Проблемът е, че не можем да го докажем“, допълва той.
Атаките идват след години на руски удари срещу украинските пристанища в Черно море и по река Дунав. Те са от ключово значение за износа на украинско зърно към Африка и Близкия изток.
Руски дронове многократно са навлизали и в румънското въздушно пространство в близост до украинските дунавски пристанища. Регистрирани са обаче и случаи на украински дронове, които са пресичали границите на държави от НАТО.
Може ли да бъде задействан член 5 на НАТО?
Поредицата от атаки повдига въпроса дали НАТО би могъл да приложи член 5 от Северноатлантическия договор, според който въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.
Проблемът е, че голяма част от ударите са извършени в изключителните икономически зони на България и Румъния. Те не са равнозначни на териториалните води на държавите.
Румънският анализатор по сигурността Раду Тудор обяснява пред AP, че остава спорно дали подобни инциденти попадат в обхвата на колективната отбрана.
„Въпрос на обсъждане е дали изключителната икономическа зона попада в обхвата на реакция по член 5. Изглежда, че досега това не е така, което поражда много въпроси“, казва той.
Тудор смята, че НАТО реагира твърде бавно на нарастващата заплаха в Черно море.
„Случват се десетки инциденти, а Русия се приближава все повече до границите на НАТО. Думите не са достатъчни“, предупреждава анализаторът.
Самият член 5 не предвижда автоматично военно включване на всички съюзници при всеки инцидент. За прилагането му е необходима политическа преценка дали е извършено въоръжено нападение, а държавите сами определят необходимите действия в рамките на договора.
НАТО обещава да засили защитата в Черно море
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщава, че е разговарял с българския премиер Румен Радев и румънския президент Никушор Дан за сигурността в Черно море и последните атаки срещу търговски кораби.
По думите му Алиансът вече е засилил отбранителните си способности по източния фланг, включително средствата за противодействие на дронове.
Рюте уверява, че НАТО ще продължи да работи с черноморските съюзници и при необходимост ще адаптира възпиращите и отбранителните си мерки.
Румънският президент Никушор Дан също предупреждава, че страната му ще реагира на последните нападения. Той потвърждава, че два дрона са поразили кораби, но не посочва техния произход.
Заплахата не се ограничава до търговското корабоплаване. През август Румъния изпраща два изтребителя F-16 със задача да унищожат морски дрон, за който има информация, че носи експлозиви. Апаратът е забелязан близо до голям газов проект в Черно море.
Според румънското Министерство на отбраната решението е взето за защита на стотиците хора, които работят на газовата платформа.
Източник от румънския отбранителен сектор, пожелал анонимност, казва пред AP, че атаките имат за цел да нанесат икономически щети на Украйна, а Румъния засега не е пряката цел.
Той описва ситуацията през последните месеци с постоянно откриване на останки от въздушни и морски дронове във водата и по плажовете.
Възможна мисия за охрана на търговските кораби
На фона на атаките се обсъжда възможността за създаване на защитен коридор за търговското корабоплаване в Черно море.
Според анонимния източник на AP Турция проявява интерес към среща на черноморските държави, на която да бъде обсъдена мисия за военноморски ескорт на търговските конвои.
Подобна операция обаче би създала значителни рискове за военните кораби. Източникът отбелязва, че румънските военноморски съдове не разполагат с подходящи системи за противовъздушна отбрана срещу дронове.
Допълнително затруднение е международният характер на търговското корабоплаване. Корабите често плават под флага на една държава, собственост са на компания от друга и превозват товари за трети страни. Това усложнява въпроса кой трябва да поеме отговорността и риска за тяхната защита.
През юли България, Румъния и Турция разширяват сътрудничеството си в рамките на съвместната военноморска група за противоминни действия в Черно море. Новите задачи включват защита на критичната подводна инфраструктура.
Българският министър на отбраната Димитър Стоянов съобщава, че страната планира до края на октомври да се присъедини и към инициативата на НАТО Drone Edge за развитие на способности срещу безпилотни апарати.
По-скъпи застраховки и риск за международната търговия
Дори без пряко въвличане на НАТО във военен конфликт атаките вече създават икономически рискове.
Според Цезар Георге, основател на консултантската компания за търговия със зърно Agricolumn, засега няма отрицателно отражение върху търговията през румънското пристанище Констанца.
Основното притеснение е увеличаването на застрахователните премии за корабите, които преминават през Черно море.
Колкото по-голям е рискът от нападение, толкова по-скъпо става застраховането на плавателните съдове. Това може да увеличи разходите за превоз и в крайна сметка да се отрази върху цените на стоките.
Георге се опасява най-вече от тежък инцидент в района на Констанца – едно от най-важните пристанища за търговията в Черно море.
През юни украински морски дрон избухва в пристанището, а други три са открити в близост. AP не посочва причината за експлозията и не я определя като умишлена атака.
Според експерта опасността от нов сериозен инцидент остава висока.
Поредицата от атаки показва колко уязвимо е търговското корабоплаване в Черно море и колко трудно е за НАТО да реагира на заплахи, които не се вписват лесно в традиционните представи за въоръжено нападение.
За България и Румъния проблемът вече не се изчерпва с войната срещу Украйна. Той засяга пряко сигурността на морските маршрути, защитата на гражданските екипажи и способността на съюзниците да предотвратят по-широка ескалация.