Предупрежденията идват в момент, когато ЕС обсъжда участието си в бъдещите мирни преговори за Украйна. Европейските държави се опасяват, че Русия може да използва дипломацията, за да наложи искания, които не е успяла да постигне с военна сила.

 

Румъния: Четири предупреждения за денонощие и три поразени кораба


Румънският външен министър Дан Некулъеску поиска по-тясна координация между НАТО и Европейския съюз заради опасната ескалация в Черно море.

 

„Имахме четири предупреждения за 24 часа и три поразени кораба през уикенда. Това е неприемливо“, каза той преди срещата на европейските външни министри.

 

В неделя дронове поразиха три търговски кораба в района на канала Сулина, който свързва Дунав с Черно море и е важен маршрут за украинския износ. На борда на плавателните съдове избухнаха пожари, но екипажите успяха да ги потушат. Няма съобщения за пострадали.

 

Некулъеску обяви, че ще поиска от европейските партньори да продължат да предоставят отбранителни способности на Румъния.

 

Той ще представи и проекта за регионален център за морска сигурност в Черно море, чието изграждане трябва да бъде ускорено до 2027 г. Целта е да се подобри откриването на заплахи срещу корабоплаването и подводната инфраструктура, включително атаки с дронове и срещу подводни кабели.

 

Естония: Враждебните действия на Русия трябва да имат последствия


Естонският външен министър Маргус Цахкна предупреди, че руските операции все по-често засягат държави извън Украйна.

Той посочи неотдавнашен опит за саботаж срещу естонската компания Threod Systems, за който местните служби за сигурност обвиняват руското военно разузнаване ГРУ.

 

„Това е поредното напомняне, че враждебните действия на Русия се простират далеч отвъд Украйна“, написа Цахкна в социалната мрежа X.

 

По думите му Естония подготвя затваряне на сухопътните гранични пунктове с Русия в отговор на заплахите.

„Враждебните действия трябва да имат последствия“, подчерта той.

 

Цахкна предупреди и за опасността Москва да използва мирните преговори, за да наложи собствените си условия за европейската сигурност.

 

„Почти пет години по-късно Путин продължава да отправя същите искания като през 2021 г. и се опитва да диктува правилата за сигурността в Европа. Не можем да му позволим да получи чрез мирните преговори онова, което не успя да постигне на бойното поле“, каза естонският министър.

 

Швеция: Русия не успява да постигне целите си в Украйна


Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард свърза зачестилите хибридни операции с неуспеха на Москва да постигне военните си цели.

 

„Те се опитват да завладеят Украйна вече почти пет години. Не успяха“, каза тя пред Euronews.

 

Според нея Европа трябва да запази единството си, а гражданите да бъдат подготвени за възможни кризи и враждебни действия.

 

Стенергард посочи, че Швеция е увеличила значително средствата за гражданска отбрана, за да повиши готовността на населението.

 

Европа не иска Русия да диктува условията на мира


На срещата в Брюксел европейските външни министри обсъждат и бъдещото участие на Европа в преговорите за прекратяване на войната срещу Украйна.

 

След неформална среща в Дъблин в петък европейските лидери се договориха Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, заедно с представители на Европейския съвет и НАТО, да представляват Европа в евентуални преговори.

Предстои да бъде уточнено какъв мандат ще имат европейските представители и какви позиции ще защитават.

 

Според Reuters няколко европейски външни министри са предупредили, че разговорите с Русия за бъдещата архитектура на сигурността в Европа са преждевременни, докато няма прекратяване на огъня в Украйна и реални отстъпки от Москва.

 

Българският контраст: Радев отхвърля нова военна помощ

 

Докато Румъния, Естония и Швеция предупреждават за нарастващите руски заплахи и настояват за по-твърд европейски отговор, българският премиер Румен Радев защитава различен подход. На срещата в Дъблин той изрази резерви към преамбюла на общата европейска декларация за сигурността и настоя за по-силен акцент върху мирните преговори.

 

Радев потвърди, че България няма да предоставя повече оръжия и боеприпаси от складовете на армията. Той отхвърли и участието на български войници в мисии на „коалицията на желаещите“. Премиерът обоснова позицията си и с необходимостта да бъде защитена българската общност в Украйна, за която предлага хуманитарна подкрепа.

 

Тъкмо тук обаче се откроява противоречието в позицията му. Българската общност в Украйна също е изложена на руските нападения, а хуманитарната помощ не може да осигури защита срещу ракети и дронове. В същото време заплахите за търговското корабоплаване в Черно море вече засягат пряко сигурността на региона, включително България. Радев настоява за мир и защита на сънародниците ни, но не обяснява как отказът от допълнителна военна помощ ще допринесе за тяхната сигурност, нито какви гаранции биха попречили на Москва да продължи агресията си.