Това коментира пред Bloomberg TV председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков.
Какво могат закупените системи
Системите на Axon са предназначени да откриват и противодействат на безпилотни летателни апарати. Комплексите включват радари, сензори и камери, както и средства за радиоелектронно противодействие.
По думите на Иванджиков те осигуряват 360-градусово наблюдение, но имат ограничен обхват. Според експерта той е около 3–5 километра.
Това означава, че подобни системи могат да бъдат ефективни при защитата на конкретни обекти, но не могат да бъдат използвани самостоятелно за наблюдение и защита на цялата територия на страната или на морската граница.
Защо няколко системи не могат да защитят България
Дроновете представляват различни по размер, характеристики и предназначение цели. Те могат да летят на различни височини, да използват различни комуникационни технологии и да бъдат управлявани по различен начин.
Затова защитата срещу тях не може да разчита на един тип сензор или средство за противодействие.
Според Иванджиков България се нуждае от многослойна система, в която да бъдат комбинирани радари за нисколетящи цели, различни видове сензори и средства за радиоелектронна борба.
Подобна система би позволила една заплаха да бъде открита от един тип сензор, проследена от друг и при необходимост неутрализирана чрез подходящо средство.
Това е съществената разлика между антидрон комплекс за охрана на обект и национална система за противодействие на безпилотни летателни апарати.
Черно море добавя още едно измерение
За България проблемът има и специфично географско измерение.
Черноморското крайбрежие е част от източния фланг на НАТО, а войната в Украйна показа колко бързо се развиват технологиите за използване на безпилотни системи.
За да бъде защитено въздушното пространство, не е достатъчно да има отделни системи около определени обекти.
Необходимо е различните институции да могат да обменят информация и да реагират координирано.
Иванджиков посочва, че релефът на България допълнително усложнява задачата. Планините и особеностите на терена могат да ограничават откриването на нисколетящи цели.
Затова според него е необходима координация между Министерството на отбраната, „Ръководство на въздушното движение“ и Министерството на транспорта.
България и Румъния – обща защита по Черноморието
Според председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия България трябва да координира по-тясно стратегията си с Румъния.
Двете държави са част от един и същ черноморски фланг на НАТО и евентуална система за наблюдение и противодействие би могла да бъде по-ефективна, ако отделните национални способности се използват в координация.
Тук въпросът вече не е само в броя на закупените системи, а в начина, по който те се вписват в общата архитектура за въздушна и противовъздушна отбрана.
Какво може да научи България от Украйна
Войната в Украйна превърна дроновете и средствата за противодействие срещу тях в едни от най-бързо развиващите се направления във военните технологии.
Украйна натрупа огромен практически опит както в използването на безпилотни летателни апарати, така и в борбата срещу тях.
По думите на Иванджиков България трябва да използва тази експертиза. Причината е, че технологичната надпревара се развива изключително бързо.
Появата на нов тип дрон води до разработването на нови средства за откриването и неутрализирането му. В отговор се появяват нови поколения безпилотни системи.
Така защитата от дронове се превръща в постоянна технологична надпревара, а не в еднократна покупка на техника.
Има ли България собствен потенциал
Според Иванджиков страната вече разполага с частен сектор, който разработва дронове, жирокоптери и компоненти с двойно предназначение.
Сред компаниите, които той посочва, са Dronamics и Hades, наред с други български инженери и технологични компании.
Проблемът според него е в липсата на достатъчно последователна държавна политика за подкрепа на високотехнологичните компании.
Когато подобни фирми достигнат по-напреднал етап на развитие, те срещат трудности при осигуряването на финансиране. Затова Иванджиков призовава Българската банка за развитие и фондовете за рисков капитал да насочат средства към технологии с приложение в отбраната и сигурността.
Според него това трябва да бъде съчетано с трансфер на технологии и ноу-хау чрез партньорства с водещи американски, европейски и израелски производители.
Какво всъщност означава „антидрон защита“
Закупуването на отделни системи е само един елемент от защитата.
Истинското предизвикателство е различните елементи да работят като една система – от откриването на потенциалната заплаха до нейното проследяване, идентифициране и при необходимост неутрализиране.
