Според правителствената пресслужба позицията на България е, че европейските послания трябва да подпомагат постигането на справедлив и траен мир, а не да затрудняват намирането на общо решение. София определя новия кръг преговори в Абу Даби с посредничеството на САЩ като важна стъпка в тази посока.

 

Първоначално България беше посочена като единствената държава от Европейския съюз, която не се е присъединила към декларацията. Документът получи подкрепата на 39 държави, сред които Германия, Франция, Великобритания, Италия, Полша и Украйна, съобщиха ДПА и Франс прес.

 

Какво предвижда декларацията

 

Сред основните положения в документа е потвърждението, че европейската сигурност продължава да се основава на съществуващите международни договори и споразумения – Устава на ООН, договорите на НАТО и Европейския съюз. Подписалите се държави поемат ангажимент да носят по-голяма отговорност за отбраната на континента, което според тях ще укрепи европейската, трансатлантическата и глобалната сигурност.

 

Британският премиер Анди Бърнам също акцентира върху ролята на НАТО. Според него позоваването на Алианса в декларацията е съществено, тъй като именно той ще трябва да гарантира сигурността на Европа независимо от бъдещото развитие на обстоятелствата.

 

Документът свързва общите принципи и с перспективата за постигане на справедлив и траен мир в Украйна. Подписалите го държави настояват Киев да участва във всички решения, които го засягат, и определят бъдещото мирно споразумение като ключово за стабилността на континента.

 

Декларацията засяга и възможността за бъдещи разговори с Русия. Според ДПА позицията на мнозинството европейски държави е, че преговори с Москва по ключови въпроси на сигурността могат да започнат едва след края на войната в Украйна и при изпълнението на необходимите условия за възстановяване на мира. Документът допуска обсъждане на мерки за управление и намаляване на рисковете, но обвързва това с настъпването на тези условия.

 

Киберзаплахите и хибридните атаки също са част от общата сигурност

 

Декларацията не се ограничава до военната отбрана, а обхваща и заплахи, които не достигат прага на въоръжено нападение. Сред тях са кибератаките, хибридните операции, информационната намеса и опитите за манипулиране на общественото мнение.

 

Държавите се ангажират да развиват възможности за противодействие на подобни действия, да укрепват устойчивостта на демократичните си институции и да изграждат инструменти за предотвратяване на дестабилизиращи операции. При необходимост са предвидени и ответни мерки.

 

В документа се посочва, че хибридните кампании на Москва няма да отслабят подкрепата за Украйна, а ще засилят ангажимента на подписалите държави към Киев. Сред останалите области на сътрудничество са борбата с тероризма, наркотрафика и каналджийството.

 

Срещата на Европейската политическа общност в Дъблин събра представители на 47 държави. Освен България декларацията не беше подкрепена и от Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария. Всички останали държави членки на ЕС се присъединиха към документа.