Г-н Пейчев, вътрешният министър Иван Демерджиев и военният Димитър Стоянов в последните дни ни уверяват, че активно се изгражда и разширява антидрон защитата на страната. Това означава ли, че вече можем да сме спокойни по отношение на сигурността?
През последните месеци министрите Демерджиев и Стоянов интензивно уверяват обществеността в готовността на държавата да се справи с актуалните предизвикателства пред сигурността, но аз като експерт и колегите от експертната общност силно се съмняваме за ефективния резултат от техните действия. По отношение на широко рекламираното внедряване на безпилотни летателни апарати (БЛА) моята информация е, че има локална такава система, която се ползва от Военна полиция за охрана и наблюдение на техни обекти. Военни полицаи обаче споделят, че има проблем с обучението на операторите на дронове. Същото е и в сухопътни войски. Зная, че в складовете има подарени от САЩ дронове които не бяха изваждани от пет или шест години. Източници от ведомството обаче сигнализират за остър дефицит в подготовката на кадрите и сериозни проблеми при обучението на операторите на дронове. Няма страна в света която да гарантира на 100 процента своята сигурност от нападение с дронове, защото това е технология която се усъвършенства ежеседмично. Твърденията на министрите служат единствено като параван, зад който правителството се опитва да скрие своята пасивност и безпомощност. Да не забравяме окаяното финансово състояние на държавата. Реализирането на такава антидрон системa, за която те говорят че уж изграждат изисква комплекс от мерки които струват много скъпо. Ние можем да бъдем спокойни в тази насока поради факта, че все още не сме страна във военен конфликт.
Какви всъщност са реалните възможности за защита в момента?
Ресурса на страната ни дотолкова, доколкото се отнася до средства за защита, е много ограничен финансово и технически. Системата ни за ПВО в момента се окомплектова с покупката от Германия на общо шест комплекса, за които трябва да чакаме неясно за обществото колко време. Под въпрос е колко са ефективни тези комплекси сравнени с произведените в САЩ. Знаете, че самолетите Ф-16 са без част от въоръжението. Поради неясни причини правителството отказа преди няколко месеца ракети и друго въоръжение за тези самолети, сделка одобрена от американския Сенат. Ограничен е броят на пилотите можещи да управляват Ф-16. Но забележете: ВВС изпраща да се обучават в Сърбия пилоти на любимия на нашия министър на отбраната самолет МИГ-29. Решението е меко казано озадачаващо за нашите съюзници в НАТО.
Можем ли да сравняваме нашите възможности с други страни, например с наши съседи Гърция, Турция, Румъния и други?
Определено възможностите ни, сравнени с тези на нашите съседи са силно ограничени. Турция поддържа втората по численост армия в НАТО и третата в света. Гърция отделя огромни средства за превъоръжаване, Румъния - също. Видяхме страха на нашите военни от заплахата от ракетен удар от Иран. Ако си спомняте в същото време гърците разгърнаха ракети „Пейтриът“ за да ни пазят след молба за помощ от тогавашния министър Запрянов. Според мен в момента и Сърбия ни превъзхожда военно, въпреки че тя е в по-тежко икономическо положение от нас.
Премиерът Румен Радев и споменатите вече негови министри подчертават, че са поискали официално помощ от европейските партньори и САЩ. Дори от САЩ изпратили специален експертен екип от Бюрото за контрол на въоръженията, който да направи пълна оценка на способностите на страната ни за откриване и противодействие на безпилотни летателни системи. Звучи чудесно, но какво означава това, колко време ще мине да реализацията?
Ние и в момента получаваме помощ от НАТО и американските ни партньори. Както знаем над България и черноморската ни акватория се извършват разузнавателни полети в помощ на нашата защита и тази на съюзниците ни от американски и френски разузнавателни самолети. Но забележете какво се случва: при подаването на информация от страна на френския пилот, че в нашата икономическа зона са засечени надводни дронове, които ще атакуват цивилен търговски кораб, нашите военни отказват да реагират, защото това не било в българските териториални води. В резултат на това има загинали моряци и ударен кораб. Колкото до помоща на ATF - щатското бюро за контрол на оръжията и тютюна, не мога да кажа доколко са компетентни точно за ситуацията в черноморската ни зона. Те по-скоро биха могли да консултират МВР и гранична полиция. Бърз ефект от това не може да очакваме.
Управляващите и политици от „Възраждане“ твърдят, че Българската армия е била ощетена чрез изпращане на военна помощ за Украйна? Изпразнени били складовете, казват. Така ли е наистина?
Какви всъщност са заплахите към България и откъде идват?
Това което твърдят от "Възраждане" и нашите управляващи е невярно, неточно и обслужва антиамериканските и антиевропейските тези на този кръг. Такова твърдение обслужва проруски интереси. Всички европейски държави, които дадоха старата си съветска техника получиха нова съвременна с натовски стандарти техника, като бронирани машини, танкове и самолети. Моето усещане е, че нашият генералитет не може да се раздели със съветската техника защото изпитват ужас от нови съвременни американски и натовски технологии. Освен това генерали смятат, че това би било предателство спрямо "големия руски брат". Според мен в главите на не един военен министър още звучат съветски маршове. Те не разбират, че за България няма път назад към руската орбита.
Складовете ни са изпразнени, но не защото сме дали нещо на Украйна, а по други причини. Едната е че има тежка корупция в системата за национална сигурност. Най-голямата заплаха за България и националната и сигурност е тежката зависимост на българските политици от Русия. В тази категория попада и част от генералитета.
Защо няма яснота по този въпрос и защо властите се страхуват да назоват нещата с истинските им имена?
Според мен политиката на "снишаване" спрямо Русия в момента от страна на управляващите ни е пагубна за страната ни. От една страна губим авторитет и позиции пред съюзниците ни от НАТО и САЩ. Имаше критична декларация от ЕС спрямо неясната позиция на правителството ни. От друга страна бяхме критикувани и от румънска страна за пасивното ни поведение спрямо агресията на Русия. Така България губи своя авторитет в международен план и се определя като проруска и троянския кон на Русия в НАТО и ЕС.
Твърди се непрекъснато, че отношенията с партньорските ни служби са прекрасни, но в неформални разговори с хора от нашите служби чуваме признания, че това далеч не е така. А как е?
Твърденията, че работим прекрасно с партньорските служби се тиражира от много време в политическото пространство, но истината е много по различна. Зад куртоазните (добри) отношения всъщност има дълбоко недоверие към нашата правоохранителна и правораздавателна система, в това число и към нашите служби за сигурност. Партньорите ни смятат, че има теч на информация към руска (и към сръбска) страна, както и корупция. Смятат че службите ни са в тежка политическа и финансова (олигархична) зависимост.
Ако има недоверие към нас, от какво се поражда то?
Недоверието към нашата система за сигурност е основно в нашето общество. Хората не вярват в системата за сигурност заради усещането на несправедливост, което усещане е породено от поредица от действия и актове на правоохранителната и правораздавателната ни машина. Тази машина се използва поръчково за съсипване на бизнеси, човешки съдби, кариери. Има и много случаи на предателство.
Това се отчита от нашите партньори и влияе негативно към институционалното доверие.
Можем ли да подозираме, че съществува умисъл в охлаждане на отношенията ни с ЕС и НАТО, на които сме членове или това са конспиративни теории?
От много време в обществото се настанява усещането че има кръгове, които умишлено насаждат недоверие към нашата принадлежност към НАТО и ЕС. Това усещане се засилва от някои решения на управляващите ни. Такива тенденции би трябвало да са обект на контраразузнаването ни ДАНС и прокуратурата. Доколко те са заинтересовани да работят в тази насока ще покаже бъдещето.
В много страни бяха закрити т.нар. „руски домове“ и културни центрове, защото се смята, че са места за шпионаж и пропаганда. У нас дори не се споменава Руския културно-информационен център в София на ул. „Шипка“ 34. Ръководството му не е предоставяло финансови отчети от години и отказва да го направи. Това нахалство ли е или право на Москва?
Съществуването на РКИЦ в София се поставя като проблем няколко пъти. Ясно е, че там работят много руски граждани, които вероятно са свързани с руските разузнавателни служби. Този център се използва за културно, религиозно и политическо влияние върху българското общество. Колкото до това дали са длъжни да дават финансови отчети на българските власти, това зависи от това какво е записано в двустранната руско-българска спогодба. Отговор на този въпрос би трябвало да даде МВнР.
Наистина ли ако назовем Русия като източник на заплахи за региона на Черно море и страната ни, това ще ни вкара във война с нея? Румен Радев каза, че Румъния сама е предизвикала потапяне на кораб, защото е назовала Москва като източник на опасности…
Страхът на нашите управляващи да назоват Русия като източник на заплахи за региона на Черно море и страната ни, е продиктувано от страха и несигурността на нашите политици. Дълбоко в себе си те са запазили чувството на зависимост - военна и икономическа - от „големия руски брат“. Румъния, за разлика от нас, постъпи като отговорен член на НАТО и ЕС. Нашата колеблива позиция потвърждава тезата, че ние сме най слабото звено в НАТО. Точно тези действия ерозират доверието на нашите съюзници и съседи към нас като лоялен член на алианса.
Какво е най-важното и полезно нещо, което трябва да свършат институциите за повишаване на възможностите ни за противодействие на външни заплахи?
Отбранителната ни политика се формира от мнозинството в парламента. В тази конфигурация при желание на мнозинството могат да се направят много полезни неща. Най-важните са да се създаде междуведомствен център за събиране, анализиране с приоритет превенция на заплахите. Координация в пълен обем между специалните служби. Взаимодействие и подкрепа от партньорските служби. Дълбочинна (дългосрочна) стратегия за отпор на руската агресия в региона, координирано със съюзниците ни.
Повечето инциденти с дронове продължават да се разследват вече доста време време. Не чуваме за резултати, а само обяснения, че Военна прокуратура трябва „да си свърши работата“. А тя има ли опит и капацитет да я свърши и кога ще стане това? Как да разчитаме тези обяснения?
Инцидентите с дронове се разследват от много време. Министърът на отбраната не иска да назове източника на заплахата, въпреки че тя е ясна. Това безспорно е Русия. Военна прокуратура е вкарана удобно в схемата, защото се знае, че това е една структура, която през последните години се използва за поръчкови дела и за прикриване отколкото за разкриване на престъпления. Не смятам, че там има компетентни специалисти, а по-скоро послушни изпълнители. Има звено за разследване към МС, което беше преди това към Министерство на транспорта. Там има изключителни специалисти по морски инциденти. Не е ясно, защо те не участват активно и с водеща роля в това разследване. Отговорът вероятно е, че те бързо щяха да назоват източника на заплахата и произхода на дроновете. Както казах в едно телевизионно предаване може да очакваме резултата от разследването на Военна прокуратура след края на войната. Колко удобно за някои политици…
