Проектът беше внесен в европейските институции, а премиерът Румен Радев подчерта, че целта е държавата да харчи разумно, без да се пипат основните преки данъци като подоходния данък и корпоративния данък, нито стандартната ставка на ДДС. Макар управляващите да подчертават, че основните данъци запазват нивата си, план-сметката вече среща сериозни критики и притеснения от страна на икономисти, опозиция и финансови анализатори.
Бюджетът за 2027 ще бъде представен в петък, съобщи председателят на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов.
Най-видимите акценти в новата план-сметка са насочени към подкрепа на доходите и семейството. Предвижда се увеличение на пенсиите с около 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5%, както и по-сериозно увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти (със 7,5%). Тези мерки обаче имат различен обхват. Увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера не създава задължение за частните работодатели да повишават заплатите със същия процент. За работещите извън публичния сектор ефектът ще зависи основно от развитието на бизнеса, производителността и пазара на труда.
Фокусът пада върху подкрепата за децата и родителите – заложени са по-високи детски надбавки, разширени данъчни облекчения за семейства с деца и ученици, както и нови преференции за детско развитие (спорт, изкуства, наука). Предвижда се увеличение на сумата на ваучерите за храна до 200 евро, като се запазва необлагаемият праг до 100 евро, а сумите над него подлежат на облагане по европейска практика.
Финансовото министерство залага на мерки за засилена събираемост, дигитализация и контрол в реално време. Предвижда се еднократен принос към бюджета от сектори с високи печалби през изминалия период, в това число банковия сектор, застрахователите, телекомите и големите търговски вериги. Затегнати са мерките срещу злоупотребите в хазартния сектор, имотните сделки, както и контролът върху разходите на НЗОК. Планира се и оптимизация на държавната администрация, реформи в ТЕЛК и намаляване на субсидиите за губещи държавни предприятия.
Въпреки обещаните социални придобивки, макроикономическият контекст и докладите на одиторските и фискалните органи очертават сериозни рискове.
Според анализите, предложеният дефицит от 4,3% (при цел за слизане под 3% едва в следващите години) разчита основно на извънредни постъпления. Над 800 милиона евро от очакваните нови приходи се базират на еднократен данък върху свръхпечалбите на банките, търговските вериги и телекомите. Финансовите експерти предупреждават, че тази мярка е за една година и не решава трайния структурен дефицит, а след 2027 г. дупката в бюджета отново ще трябва да се запълва с нови данъци или с орязване на разходи.
В макроикономическата рамка за Бюджет 2027 е заложена прогнозна инфлация от около 4,0%. Икономисти и анализатори отбелязват, че опитът за натрупване на приходи чрез вдигане на данъчните оценки на имотите и облагане на бизнеса ще бъде пренесен директно върху крайната цена за потребителите. Очакваният ръст при цените на храните и горивата може бързо да стопи планираното увеличение на пенсиите и заплатите.
Одитните констатации и становищата на Фискалния съвет очертават трайна тенденция за раздуване на публичните разходи (до над 40–45% от БВП). Поетите ангажименти за постоянни социални плащания изпреварват реалния икономически растеж. Опозицията и водещи икономисти алармират, че без структурни реформи в ТЕЛК, администрацията и субсидирането, бюджетът разчита предимно на нов външен дълг и раздуване на БВП чрез инфлация, което излага икономиката на риск от „прегряване“.
