„5000 щатни бройки – това е около 8% от администрацията. Горе-долу толкова са незаетите щатни бройки. Това е най-лесната реформа – да се махнат незаетите щатни бройки в ненужни и дублиращи се структури. Това не е мащабна реформа, не е болезнено и трудно,“, коментира Ангелов в ефира на NOVA NEWS.
Според него много по-трудна задача е привличането на преки чуждестранни инвестиции, особено в настоящата международна среда, при геополитическите рискове и това, което той определи като „най-голямата петролна криза в историята“.
Рекорден дефицит и бавни мерки за ограничаването му
„През 2026 г. имаме рекорден бюджетен дефицит. Единственият спор е дали ще бъде най-високият в последните 30 години, или вторият най-висок. За първите 10 месеца имаме рекорден дефицит от 4% от БВП. Ако не се направи нещо, камионът ще падне по стръмното“, предупреди Ангелов.
Според икономиста правителството правилно е определило необходимостта от намаляване на бюджетния дефицит и инфлацията, както и от привличане на повече инвестиции. Той обаче смята, че заложените срокове са твърде дълги.
„Посоката на развитие е правилно дефинирана – правилно беше казано, че трябва да се намалява бюджетният дефицит и че трябва да се намалява инфлацията, да се ускоряват и привличат повече инвестиции. Това е правилната посока. Въпросът е скоростта и реализацията на тези цели, защото се предвижда дефицитът да влезе в 3-процентната рамка чак през 2029 г. Посоката е правилна, но скоростта не е достатъчно бърза“, каза той.
Заплатите и пенсиите
Ангелов подкрепи запазването на швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите.
„Пенсиите е правилно да вървят по швейцарското правило. То осигурява дългосрочна стабилност и устойчивост на пенсионната система, както и сигурност за хората“, обясни икономистът.
По отношение на минималната работна заплата в размер на 660 евро той посочи, че увеличението ѝ вече е факт, тъй като постановлението е публикувано в „Държавен вестник“. То следва новата формула, приета от парламента през лятото.
Ангелов коментира и предложеното увеличение на учителските заплати със 7,5% и на възнагражденията в администрацията с 5%. За полицията, армията и съдебната система се предвижда замразяване на заплатите, което според него е логично, тъй като по думите му през последните две години те са били увеличени „шоково“.
Според икономиста обаче в някои държавни структури има излишен персонал. Съкращаването му би освободило средства за по-високи заплати на останалите служители.
„Не трябва да бягаме от съкращения, особено там, където цели структури и дирекции не вършат достатъчно работа“, каза Ангелов.
Подкрепата за семействата с деца
Икономистът оцени положително предложенията за увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година и за данъчни облекчения за семействата. Той обаче не очаква тези мерки да обърнат демографската тенденция.
„Положително е, че има фокус върху семействата с деца, защото демографският проблем и ниската раждаемост са голям проблем. Едва ли с помощи и обезщетения ще обърнем демографската тенденция, но поне да се покаже един жест към тези, които в тези трудни времена се решават на тази стъпка“, коментира Ангелов.
Той подкрепи и предложението майките да получават по-голяма част от обезщетението си, ако се върнат на работа преди края на втората година.
„Има и стимул майките по-бързо да се връщат на работа. Ако се върнат, ще продължат да получават голяма част от обезщетението“, обясни икономистът.
Разходите за отбрана
По отношение на предвидените средства за отбрана Ангелов смята, че по-важно от увеличаването на бюджета е инвестициите да бъдат насочени към нови технологии.
„Нужни са не толкова повече пари, колкото пари за иновации. Виждаме, че войната вече е на дронове и на изкуствен интелект. Там трябва да се инвестира. Въпросът не е в количеството, а в правилната посока и насоченост“, каза той.