В столицата протестиращите се събраха пред сградата на Министерството на здравеопазването, а в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен протестните действия се проведоха пред сградите на съответните общински администрации.



Медиците настояват за увеличение на заплатите, особено за младите кадри, които все по-често напускат страната заради по-добри възможности в чужбина.

Според участници в демонстрациите, в болниците се натрупва хронична липса на персонал, а много от медицинските сестри и санитари са принудени да работят на няколко места, за да оцеляват.

Протестиращите настояват за:

- Основна брутна заплата за младите лекари в размер на 3,5 пъти минималното възнаграждение в страната;
- Заплати за специалистите по здравни грижи (медицински сестри, рехабилитатори, лекарски асистенти) в размер на 150% от средната работна заплата за страната;
- Регламентирано работно време и по-добри условия на труд, включително безопасност, почивки и адекватно натоварване.
- Младите лекари подчертават, че съчетанието от ниско възнаграждение и тежки условия на труд е сред основните причини за изтичането на кадри в чужбина.

До момента от Министерството на здравеопазването не са излезли с официална позиция по исканията на протестиращите.

Тревожна тишина от страна на властите

Докато стотици млади лекари, сестри и специалисти протестират с ясни и конкретни искания, мълчанието от страна на институциите звучи оглушително.

Липсата на официален отговор от Министерството на здравеопазването не просто разочарова протестиращите — тя изпраща опасен сигнал: че проблемите на здравната система може би не са приоритет.

Мнозина от младите лекари вече са с единия крак извън страната. Те не искат привилегии, а достоен труд срещу достойно заплащане. Това е разумна основа за диалог, не за пренебрежение.

В момент, когато България се изправя пред остър недостиг на медицински кадри, равнодушието на държавата може да се окаже по-скъпо от всяко увеличение на заплати. Понякога не е нужно решение веднага — но е нужно отношение. А засега го няма.