Повод за реакцията станаха думите на вицепремиера в ефира на „Събуди се“ по Нова телевизия. Той посочи туризма сред секторите с най-сериозно поскъпване през юли и август и заяви, че част от бизнеса се е възползвал от прехода към еврото.

 

„Това са решения, които са взети от български търговци. И там аз смятам, че те не постъпиха правилно“, каза Пеканов. Според него увеличаването на цените ощетява потребителите и може да се превърне в проблем за конкурентоспособността на българския туризъм.

 

Вицепремиерът даде за пример София и Виена, където според него цените в ресторантите вече са сравнително близки, въпреки сериозната разлика в стандарта на живот.

 

„За мен не е нормално да седна на ресторант във Виена и в София и цените да са относително еднакви при съвсем различен стандарт на живот“, заяви той.

 

Пеканов предупреди, че ако България загуби ценовото си предимство спрямо други европейски дестинации, това може да отблъсне туристи.

 

„Ако цените са като в Испания и Италия, другият път ще се замислят дали да дойдат“, каза вицепремиерът. Той отхвърли и възможността правителството да предприеме ново намаляване на ДДС за туристическия сектор.

 

Именно върху данъка обаче ресторантьорите поставят акцента. Според двете браншови организации сравнението между две ресторантски сметки няма икономически смисъл, ако зад тях не бъдат поставени и всички останали фактори, които определят крайната цена.

 

„Да сравняваш сметка в ресторант във Виена и София, без да сравниш данъчна тежест, покупателна способност, разходи за труд, наеми, енергия, доставки и административна среда, не е икономически анализ“, заявяват от бранша.

 

Ресторантьорите напомнят, че от 2025 г. секторът отново работи със стандартната ставка от 20% ДДС. В същото време, по думите им, са се увеличили разходите за суровини, електроенергия и труд, а намирането и задържането на персонал остава сериозен проблем.

 

„Цените не се определят от нечий каприз. Те са резултат от реални разходи“, категорични са организациите.

 

Оттам отправят и директни въпроси към Пеканов за практиката зад икономическите му оценки. Те признават академичния и институционалния му опит, но подчертават, че той не е равнозначен на ежедневното управление на заведение – с плащане на заплати, осигуровки, наеми, сметки и доставки и с поемане на риска при слаб сезон.

 

„Колко ресторанта е управлявал, колко служители е наемал, колко пъти е плащал заплати от собствения си риск, колко пъти е покривал загуби в слаб сезон“, питат от бранша.

 

Според ресторантьорите вместо да получават „лекции“, те очакват реален разговор за условията, при които работят. А основното им искане остава непроменено – връщане на намалената ставка на ДДС за ресторантьорския сектор.

 

Логиката на бизнеса е обратната на тази на правителството: ако държавата иска крайните цени за клиентите да паднат, трябва да намали разходите, които самата тя налага на бизнеса.

 

„Ако някой наистина иска по-ниски цени за клиентите, първата стъпка е ясна: намален ДДС за ресторантьорския сектор“, заявяват организациите.

 

Така спорът за цените се превръща в спор и за данъчната политика. Пеканов настоява, че част от поскъпването не може да бъде обяснено единствено с нарасналите разходи и не вижда основания за ново данъчно облекчение. Ресторантьорите пък твърдят, че именно натрупването на данъци и разходи стои в основата на крайната сметка и че отговорността за по-ниски цени не може да бъде прехвърлена единствено върху бизнеса.

 

Икономист поиска допълнителна такса за някои ресторанти

 

Спорът за цените и данъчното облагане продължи и тази сутрин в ефира на Нова телевизия. Докато представителите на сектора настояват, че правят всичко възможно да задържат цените и да запазят служителите си, икономистът Стоян Панчев предложи част от ресторантите да бъдат натоварени с допълнително облагане.

 

Заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов обяви, че в момента цените там са с 50% по-ниски спрямо миналата година.

 

„Няма по-евтина дестинация от България. В Гърция и Италия една вечеря е 30-50 евро. В 24 страни от Европейския съюз има диференцирана ставка на ДДС от 3 до 10%“, заяви представителят на ресторантьорския бизнес.

 

Той защити и нивата на възнагражденията в сектора, като даде конкретни примери от собствената си практика. „Готвач при нас взима 3000 евро заплата, а миячката взима 2000 евро. Някой да ми каже кой дава по-добри заплати“, каза Налбантов.

 

Панчев обаче представи друга картина, позовавайки се на данни на Националния статистически институт. По думите му цените в общественото хранене са се увеличили с около 90% от началото на пандемията досега, докато натрупаната инфлация за същия период е приблизително 45%.

 

„Това е секторът с най-ниски заплати в цялата икономика. Очевидно става въпрос за сектор, който е в голяма степен в сивата част“, коментира икономистът.

 

Според него ресторантьорският бизнес се възползва едновременно от по-високи цени, по-евтина работна ръка от чужбина и данъчни облекчения. Панчев предложи да бъде въведена специална такса за заведенията, които наемат работници от чужбина.

 

„Внасят се десетки хиляди работници, които работят по-евтино от българските и така се подбива пазарът на труда. Секторът съществува в привилегия – по-високи цени, евтина работна ръка от чужбина и данъчни облекчения“, заяви той.