Икономистът Евгений Кънев определи ситуацията като непредсказуема и предупреди, че поскъпването на горивата може да продължи. По думите му един от основните проблеми е липсата на достатъчно прозрачност около работата на рафинерията в България.
„Най-големият риск за националната сигурност е наличието на монопол на чужда държава, с която реално сме в обтегнати отношения“, коментира Кънев пред Нова телевизия. Той посочи, че въпреки многократното увеличение на обема на преработката държавният бюджет не получава съответстващи ползи.
Според него трябва да се въведе механизъм за облагане на „свръхпечалбите“, при който цената на горивата да се формира на базата на международни индекси, към които се добавят разходите за застраховки и транспорт. Разликата би могла да постъпва в държавния бюджет.
Кънев обърна внимание и на предвидения в бюджета за 2026 г. финансов буфер от около 3 млрд. евро. Според него част от тези средства могат да бъдат използвани за ограничаване на негативния ефект от високите цени върху икономиката и домакинствата.
Икономистът и финансов анализатор Преслав Райков също постави под съмнение ефективността на планираната еднократна помощ от 50 евро. Той отбеляза, че сумата не е насочена единствено към хората, които използват автомобили, и предложи по-голям акцент върху обществения транспорт.
„Мерки трябва да има, но те трябва да са насочени към използването на обществения транспорт от всички – и бедни, и богати“, заяви Райков пред NOVA NEWS. Според него държавата трябва да подкрепи транспортните компании и земеделските производители, като едновременно с това ограничи поскъпването на билетите и насърчи използването на обществения транспорт.
Бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев също смята, че възможностите на европейските правителства да влияят пряко върху цените на горивата са ограничени. Според него основните фактори са свързани с международната обстановка и войните.
Куюмджиев посочи, че целевата подкрепа за транспорта и земеделието има логика, но раздаването на 50 евро на домакинства с по-ниски доходи няма да повлияе пряко върху цените на горивата. Като алтернатива той припомни мярката от 2022 г., при която временно се намаляваше цената при зареждане. По думите му и този подход има недостатък, тъй като стимулира потреблението и част от помощта достига до хора, които не са сред най-нуждаещите се.
На фона на критиките към ефективността на мерките остава въпросът и колко ще струва тяхното прилагане. Доц. Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, посочи пред БТВ, че в приетия бюджет за 2026 г. са предвидени 202 млн. евро за мерките, а допълнително ще трябва да бъдат осигурени още около 110 млн. евро, вероятно чрез вътрешно преструктуриране на бюджета.
По думите му част от мерките са свързани с необходимостта от нотификация от Европейската комисия. Именно европейските правила са сред причините за избора на пропан-бутана като гориво, за което може да бъде приложена подкрепа.
„Много хора питаха защо не дизелът, защо не бензинът. Но пропан-бутанът е преходно гориво по правилата на ЕС и Европейската комисия се съгласява с нотификация в тази област“, обясни Ножаров. По данни от регистрациите на КАТ около 13% от превозните средства в България използват пропан-бутан.
Той защити и предвидената подкрепа за земеделските производители въпреки критиките към мярката, според които основната реколта вече е прибрана. Ножаров акцентира, че в момента започва есенната сеитба, а освен това България има значително оранжерийно производство, което също е силно зависимо от разходите за енергия.
Според икономиста при разпределянето на публичните средства трябва да се търси баланс между ефективност и социална справедливост.
„Ако целта е предотвратяване на инфлацията, трябва да е пропорционално спрямо обема“, посочи той, като допълни, че на следващ етап трябва да се отчита и социалният ефект от мерките.