Въпреки историческия характер на събитието обаче анализатори не очакват то да доведе до съществени политически пробиви. Според тях срещата вероятно ще има по-голяма символична тежест, отколкото практически резултати.

 

Разговорите се провеждат в сложен момент за отношенията между трите сили. Тръмп се опита да подобри отношенията както със Си, така и с Путин, въпреки сериозните разногласия между Вашингтон, Пекин и Москва.

 

Американският президент възстанови контактите с китайския лидер след примирието в краткотрайната търговска война между двете страни. Напрежението обаче остава заради войната на САЩ с Иран и други противоречия между двете най-големи икономики в света.

 

Паралелно с това Тръмп търси сближаване с Путин, въпреки продължаващата вече почти пет години руска война срещу Украйна и задълбочаващото се военно, разузнавателно и дипломатическо сътрудничество между Москва и Техеран.

 

Според високопоставен американски представител, пожелал анонимност, Тръмп възнамерява да обсъди с Путин и Си войната с Иран, но няма да повдига темата за Украйна. Основната цел на тристранната среща е да постави началото на разговори за ограничаване на ядрените оръжия. От Вашингтон обаче не очакват в Шънджън да бъдат обявени конкретни споразумения.

 

Ядрените арсенали – основната тема

 

Една от причините за срещата е изтичането през февруари на последния действащ договор за контрол върху ядрените оръжия между САЩ и Русия. С прекратяването на споразумението „Нов СТАРТ“ за първи път от повече от половин век двата най-големи ядрени арсенала останаха без договорни ограничения.

 

След изтичането му Тръмп отказа предложението на Москва договорът да бъде удължен с още една година. Вместо това американският президент настоя за „ново, подобрено и модернизирано“ споразумение, в което да бъде включен и Китай.

 

Това обаче е трудно постижима цел. Според оценки на Пентагона Китай разполага с над 600 ядрени бойни глави, докато арсеналите на САЩ и Русия надхвърлят по 5000. Пекин досега не е проявявал особен интерес към подобни договорености, тъй като ядрените му сили са значително по-малки от тези на двете други държави.

 

Американската администрация признава, че убеждаването на Китай да се включи в преговори за ограничаване на ядрените оръжия ще бъде трудно. Представител на Вашингтон обаче определи предстоящата среща като възможност Пекин да поеме по-активна роля по въпрос от международно значение.

 

Какво печелят тримата лидери от срещата

 

Според анализатори домакинството на подобна среща дава на Си Дзинпин възможност да демонстрира нарастващото влияние и международния престиж на Китай. За Путин пък това е шанс да се представи като лидер на световна сила, равнопоставена на Вашингтон и Пекин.

 

Бившият американски посланик в Малайзия Едгард Каган, който сега работи в Центъра за стратегически и международни изследвания, смята, че за руския президент е особено важно да покаже, че може да разговаря директно с Тръмп и Си за решения, засягащи Украйна. Подобна перспектива обаче буди недоволство в Киев и европейските столици, тъй като създава впечатление, че съдбата на Украйна може да бъде обсъждана без нейно участие.

 

Тристранната среща дори може да засенчи самия форум на АТИС, който събира представители на 21 икономики в Шънджън. За Китай събитието е възможност да представи един от най-бързо развиващите се технологични и икономически центрове в страната – град, превърнал се от малко рибарско селище в модерна мегаполисна зона само за няколко десетилетия.

 

Срещата обаче може да постави Пекин в неудобна позиция. Китай традиционно критикува Запада заради подхода му към международните отношения и обвинява западните държави, че поддържат мислене от времето на Студената война. Пекин също така твърди, че действията на САЩ подкопават международните институции и договори, включително заради начина, по който Вашингтон води войната срещу Иран.

 

Си и Путин са близки партньори, Тръмп също поддържа контакти с двамата

 

Тримата лидери не се срещат за първи път, но досега разговорите им са били предимно в двустранен формат. Си Дзинпин и Путин поддържат близки лични отношения. Откакто китайският лидер пое властта през 2013 г., двамата са се срещали повече от 40 пъти и се обръщат един към друг с „скъпи приятелю“.

 

Тръмп и Путин са провели седем лични срещи, последната от които беше в Аляска през август 2025 г. Американският президент и Си Дзинпин пък са разговаряли лице в лице осем пъти, включително по време на държавното посещение на китайския лидер във Вашингтон през септември.

 

Икономическите отношения между Москва и Пекин също се задълбочиха след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Китай се превърна в най-големия търговски партньор на Русия, увеличи покупките на руски енергийни ресурси и се утвърди като основен доставчик на важни технологии и компоненти за руската военна индустрия. Пекин не се съобрази с многократните западни призиви да прекрати тези доставки.

 

Малко преди началото на войната в Украйна Си и Путин обявиха, че приятелството между двете държави е „без ограничения“. Китай официално се определя като неутрален по отношение на конфликта, но обвинява западните съюзници на Киев, че са допринесли за действията на Москва. Русия от своя страна последователно подкрепя позицията на Пекин по въпросите, свързани с Тайван.

 

Отношенията между Вашингтон и Москва също преминаха през нови промени. Наскоро Тръмп разреши продажбата на милиони тонове руски дизел, като временно отмени санкциите за тази търговия. Американският президент обвини украинските удари по руски петролни рафинерии за поскъпването на енергийните ресурси. Анализатори обаче свързват основната причина за ръста на международните цени на петрола с войната в Иран.

 

Украинският президент Володимир Зеленски изрази притеснения, че срещата в Шънджън може да се превърне в платформа за обсъждане на бъдеща сделка за Украйна без участието на Киев.

 

Подготовката за тристранния формат вече предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз се договориха за разделянето на Германия и Берлин на четири окупационни зони и финализираха плановете за създаването на ООН.

 

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли аналогията с Ялта. Той подчерта, че евентуалните договорености в Шънджън няма да могат да бъдат налагани на други държави.

 

„Ясно е, че среща между лидерите на държави като Русия, Китай и САЩ е изключително значима. Но не бива да забравяме, че визията за световния ред е такава, при която никой не се опитва да налага собствен модел. Той трябва да се основава изцяло на взаимна изгода и взаимно уважение“, заяви Песков.