Високопоставен американски служител заяви, че се очаква Илон Мъск да придружи Тръмп по време на пътуването, въпреки че присъствието му на тристранната среща не е планирано.
Белият дом обяви, че разговорите, които ще се проведат в кулоарите на срещата на върха на АПЕК в Китай, ще бъдат фокусирани върху неразпространението на ядрени оръжия. Тръмп смята, че дискусиите по този въпрос биха могли да доведат до ново споразумение между най-големите ядрени сили в света.
Както пише Bloomberg, Тръмп ще пристигне на срещата на върха политически отслабен у дома, но може би дори по-решен да демонстрира силата си на международната сцена.
Според висш служител от администрацията президентът на САЩ възнамерява да използва тристранната среща, за да обсъди ситуацията около Иран, но ще се опита да избегне темата за Украйна.
Срещата би могла да засили статута на Китай като световна сила и да даде шанс на Тръмп да проектира сила на международната сцена в момент, когато е изправен пред ниска подкрепа у дома.
Въпреки това, срещата между Тръмп и Путин вероятно ще предизвика сериозно безпокойство в Киев и западните столици, отбелязва изданието. Това дава възможност на руския лидер да влияе върху условията на евентуално мирно споразумение в полза на Москва, докато Украйна, която трябва сама да определи бъдещето си, остава настрана.
Reuters съобщи, че макар Путин и Тръмп да са заинтересовани от тази среща, Си Дзинпин не е склонен да участва в нея. Следователно шансовете срещата да доведе до важно споразумение са изключително малки.
Също така, според американски официални лица, Тръмп няма насрочена отделна двустранна среща с Путин. Освен това, американският президент няма да обсъжда достъпа на Украйна до сателитни комуникационни услуги, предоставяни от SpaceX на Илон Мъск.
Европа е изправена пред нова геополитическа реалност. Едно от най-сериозните опасения е, че Европа може да загуби част от влиянието си върху решенията, които определят собствената ѝ сигурност. Ако Вашингтон ограничи ангажимента си към европейската отбрана, Русия би могла да получи по-голяма свобода да упражнява натиск върху държавите в Източна Европа. Това би поставило под въпрос досегашните представи за трансатлантическата солидарност и ролята на САЩ като гарант на сигурността на съюзниците си.