По думите ѝ, въпреки международните усилия за прекратяване на конфликта, руският президент Владимир Путин продължава да засилва агресията срещу Украйна и враждебните действия спрямо Европа.
„Едно е напълно ясно: Путин няма да спре, докато не бъде спрян. Щом Русия е готова да поема по-големи рискове, Европа трябва да ѝ наложи по-висока цена“, категорична бе Калас.
Тя подчерта, че Европа се сблъсква с постоянно увеличаване на руските хибридни атаки, чиято цел е да отслабят подкрепата за Киев. Като пример за нарастващите притеснения бе посочен инцидентът от лятото, когато на германско летище бе открит дрон с експлозиви – случай, за който Берлин официално обвини Москва.
За да се ограничи броят на хората, извършващи атаки на европейска територия, Калас предложи конкретни стъпки. Сред тях са допълнително затягане на контрола върху движението на руските дипломати в Шенгенското пространство, забрана за издаване на визи на бивши руски военнослужещи и цялостно преразглеждане на туристическите визи за граждани на Руската федерация. Тя призова държавите от ЕС да подобрят обмена на разузнавателна информация и да увеличат използването на изкуствен интелект в борбата с руската дезинформация.
В рамките на дебатите за противодействие на руските действия в „сивата зона“, генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбеляза, че Западът разполага с необходимите възможности за отговор.
„Не винаги това, което правим, ще бъде видимо и публично. Най-важното е да гарантираме, че Украйна разполага с необходимото, за да продължи борбата“, допълни Рюте.
