Проф: Лизбет Любенова: В провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. няма кой знае колко героика. Независимостта не е едноличен акт на българските управляващи – това е европейско споразумение. Русия няма пряко отношение към нашата независимост. Денят на Независимостта не се честваше при социализма заради монархията. С нашия национален ресурс няма как днес да сме независими. Ако историята ни постави в аналогична ситуация, народът ще разпознае своите истински водачи и лидери, каквито сме имали не малко в миналото.

 

Проф. Милко Палангурски: Както при всяко нарушение на мирните договори, цялата международната общност първоначално реагира негативно, тъй като става въпрос за промяна в балансите на международната сцена. Но нюанси винаги има и този път идеята, да се поставят всички пред свършен факт и всеки от международния концерт да потърси своето предимство, отново дава своя резултат. Но за разлика например от случая със Съединението през 1885 г. в този момент нарушител на договора е и страна подписала неговите клаузи – Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина, една територия, която тя администрира според решенията на Берлинския договор. Затова вестта за българската независимост не е приета радушно в никоя от европейските столици. Балканските държави се чувстват засегнати, тъй като не успяват да извлекат никаква полза от кризата, Високата порта показва агресивни намерения, нито една от великите сили не се изказва пряко в защита на извършеното в Търново.

 

Няма друг случай на Балканите нация и държава излязла от Османската империя да постигне своята независимост без война. 

 

Проф. Пламен Павлов: След 1944 година комунистическата пропаганда виждаше в това събитие едва ли не акт на тщеславие на Фердинанд, затова и обявяването на Независимостта се смяташе за второстепенно събитие.... От друга страна, при пълната зависимост на режима от Москва самото понятие „независимост“ беше някак си неудобно. Все пак, още преди 10 ноември 1989 г. историци от Великотърновския университет, на първо място покойният професор Петър Горанов, издигат идеята за реабилитацията на този исторически акт. Превръщането му в официален празник е изключително положителна крачка, която се възприема от цялото ни общество, както и от българските общности в чужбина.