"Накрая ще стане така, че ще трябва да затворим централите от днес за утре. Става въпрос за следващите две години. Тогава всички работници, които са излъгани, че имат бъдеще в този сектор, ще излязат на улицата и няма да има правителство, което да може да удържи такъв протест и да вземе решения, които са изключително вредни за икономиката. Вместо да даваме пари на калпак, за да потушим социалното недоволство, е добре да започнем да работим - да изведем тези хора от тази зависимост и да им осигурим ново бъдеще.

Част от проблема е, че заплатите в сектор "Въглищна електроенергия и мини" са много високи. Те са много над средните в България. Това се превръща в спирачка за търсене на алтернативно развитие. Тъй като синдикатите, пък и държавата, дават разнопосочни сигнали за бъдещето на сектора, за устойчивостта му от икономическа гледна точка, хората изобщо не се замислят, че може да се реализират в друга сфера. Когато дойде моментът за промяна и  конкретни срокове за затваряне, те приемат това като един вид подигравка".

Това са фалирали дружества, които много трудно ще оцелеят на пазарен принцип, посочи той в предаването "Неделя 150".

В момента няма политическа воля да се приемат необходимите реформи, които са заложени в ПВУ, отбеляза Владимиров.

"Докато те не бъдат приети, много трудно е да си представя как ще бъде одобрен втория транш по плащането. Някои държави в ЕС вече завършиха и четвъртото си плащане.



Гърция взе категорично решение да затвори своите въглищни централи още преди края на това десетилетие. Налива огромни средства – повечето от ЕС, в трансформацията на своите въглищни региони. Там т.нар. "справедлив преход" е в пълна сила. Инвестира се в огромни мощности за производства на възобновяем ток, във водород, в преквалификация на работниците.

Отлагането на реформите започна още през 2022 г. По-козметичните промени вече са направени. Ако погледнем като брой реформи, които са изпълнени, България се справя сравнително добре. Проблемът е, че сме заложили някои ключови реформи в енергетиката, без които няма да получим средствата, освен ако няма някакъв много високопоставен политически натиск".

Не мога точно да кажа до каква степен Комисията е склонна на големи компромиси, посочи обаче той.

"Съветът в някаква степен има финалната дума и в този контекст през годините сме наблюдавали как български политици са използвали директните си връзки с комисарите, за да заобиколят в някаква степен по-средния ешелон на взимане на решения в ЕК. Нещо подобно може да се случи и сега, но това не е добра практика. Ако направим компромис с тези реформи и ги забавим допълнително, ние подкопаваме едно десетилетие от възможни трансформации и енергиен преход. Реформите, които сме заложили в ПВУ са ключови за това да вдигнем българската икономика на други обороти".

Отлагаме либерализацията на на електроенергийния пазар не защото се грижим за уязвимите енергийни потребители и за енергийната бедност, а защото докато пазарът на едро и дребно не са напълно либерализирани, България може да отпуска огромни субсидии за въглищните електроцентрали, отбеляза Владимиров.



"В момента те функционират не защото са конкурентни на пазара, а защото България излива огромни средства в тях".

Реакцията в ЕК е на шок и изненада, че отново правим крачка назад, след като сме свършили доста добра работа по ПВУ, обясни Мартин Владимиров.

"През последните месеци правителството свърши доста работа, за да подготви анекса към ПВУ, който е не по-малко важен. Цялата работа щеше да продължи с изпращането на списък от проекти и задвижване на целия процес по Плана за възстановяване. Комисията очакваше с нетърпение формалното, според тях, одобряване на този анекс от страна на парламента. Това не се случи.

ЕК също дава всичко от себе, за да търси компромиси и средни варианти при изпълнението на реформите. За Комисията е важно ние да завършим процесите, които са заложени в ПВУ. За тях е странно, че България не иска да направи тази следваща крачка и да помогне на себе си и икономиката да мине на нова предавка".