Едната процедура подкрепя устойчивото обновяване на публичния сграден фонд. Тя обхваща административни сгради, културни обекти и спортни съоръжения.

 

Другата процедура подпомага енергийното обновяване на сгради в производството, търговията и услугите. Общата обновена площ надхвърля 1 770 000 кв. м.

 

Тази площ се равнява на територията на 248 футболни игрища. Малко над 1 млн. кв. м от обновената инфраструктура принадлежи на бизнеса.

 

Санирани са 340 държавни и общински сгради. Сред тях са обекти за административно обслужване, култура и изкуство.

Обновени са също структури на МВР, регионални служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ и спортни зали. Близо 37% от публичните обекти са свързани с културата.

 

Това са читалища, музеи, концертни зали, театри и галерии. Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството повечето не са обновявани десетилетия.

 

Енергийното обновяване засяга и частния сектор. Подобрени са над 230 бизнес сгради. Сред тях са предприятия, складове, търговски обекти, центрове за услуги и хотели.

 

Подобен тип инвестиции обхващат и културната инфраструктура. Повече информация за обновен културен обект можете да видите в материала за театъра в Хасково.

 

Реализираните мерки ще намалят годишното потребление на първична енергия. Очакваното намаление е приблизително 366 млн. kWh. Всеки обновен обект трябва да постигне минимум 30% икономия на първична енергия.

 

Проектите ще ограничат и емисиите на парникови газове. Годишното намаление ще надхвърли 78 000 тона въглероден диоксид. Това количество се равнява на годишните емисии на малко над 54 000 нови автомобила.

 

Ремонтите включват цялостно саниране на сградите. Изпълнителите поставят топлоизолация и хидроизолация на покривите.

 

Подменя се дограмата и се изграждат енергийно ефективни системи. В част от обектите се извършва и вътрешна модернизация.

 

Сградите се адаптират за хора с увреждания. Ремонтират се санитарните възли и се подобрява прилежащата външна среда.

Енергийните мерки намаляват разходите за потребление. Те ограничават и разходите за експлоатация на обновените сгради.

 

Според министерството обновяването подобрява условията и облика на публичните обекти. То подкрепя и по-ефективното използване на средствата от публичните институции.

 

При културните сгради ремонтите имат допълнителен ефект. Те подпомагат възстановяването на значението им за местната идентичност и духовност.