„За съжаление, пет години по-късно се случват тези неща, защото сега се изгражда националната система за киберсигурност, която дава видимост какво се е случвало назад във времето и в момента“, посочи Върбанов.
Според него хакерите са проникнали в системи, използвани от държавната администрация за комуникация. След като получат достъп до една част от инфраструктурата, те могат да използват възможностите си, за да се придвижват към други системи и ведомства.
Зад продължителната операция срещу България стоят т.нар. APT групи (Advanced Persistent Threat), които се занимават с кибершпионаж. Целта им е да събират информация за дадена държава и да анализират нейните дейности.
Върбанов подчерта, че подобни групи се различават от хакерите, които атакуват системи с цел финансова облага или изнудване. По думите му до момента няма данни за опити за изнудване, нито за информация за източените данни в т.нар. тъмна мрежа.
Анализът на индикаторите за компрометиране показва, че извършителите не са от България. Въпреки това няма категорична информация дали са получили съдействие от вътрешни лица. Според Върбанов логовете и анализът на системите биха показали подобна злонамерена дейност, ако е имало такава.
Той предупреди, че всяка информация, до която е получен неправомерен достъп, трябва да се разглежда като чувствителна, тъй като киберсигурността е част от националната сигурност.
Националната система за киберсигурност все още се изгражда, като до момента е внедрена в 27 от общо 50 администрации. Върбанов обясни, че защитата се осигурява чрез няколко различни слоя, така че пробив в една система да не означава автоматично достъп до останалата държавна инфраструктура.
Случаят с кибершпионажа срещу българската държавна администрация беше обявен официално на 18 ноември, когато властите съобщиха, че са прекъснали най-продължителната известна подобна операция срещу страната. По данни на министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев и националния координатор по киберсигурност Велизар Върбанов хакерите са имали нерегламентиран достъп до държавни системи в продължение на близо пет години – от 2021 г. насам.
Източени са най-малко 130 гигабайта информация, като в отделни изказвания се посочват над 62 милиона страници документи и кореспонденция. Сред засегнатите материали има доклади, документи на Министерския съвет и междуведомствена комуникация от различни сфери на управлението.
Основната цел на операцията е била кибершпионаж и събиране на държавна информация, а не финансова облага или кражба на лични данни. Към момента няма данни за компрометирани лични данни на граждани или за публикуване на откраднатите документи в тъмната мрежа.
Продължителният пробив е останал незабелязан заради липсата на обща система за наблюдение на трафика и обмена на информация между институциите. Преди изграждането на националната система за киберсигурност отделните администрации са разчитали на самостоятелни механизми за защита, без централизирана картина на случващото се.
Властите не посочват конкретна държава или организация като извършител. Според официалната информация става дума за международни хакерски групи, използвали инфраструктура в различни страни. Не е установено и дали са действали по поръчка на чужди разузнавателни служби, или са получили помощ от вътрешни лица. По случая е подаден сигнал до прокуратурата, която трябва да провери действията и бездействията на институциите през годините.