Разговорите се провеждат след поредица от неуспешни дипломатически инициативи през последните месеци. Въпреки постигнатото през октомври краткотрайно примирие в района на окупирания град Олешки с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, сраженията продължават по почти 1200-километровата фронтова линия. Двете армии си разменят ракетни и дронови удари.

 

Перспективите за споразумение остават неясни заради сериозните разминавания в позициите на Москва и Киев. Руският президент Владимир Путин продължава да настоява Украйна да изтегли войските си от четирите области, които Русия обяви за анексирани, макар да не контролира изцяло териториите им. Сред другите искания на Кремъл са отказ от украинско членство в НАТО, ограничаване на въоръжените сили на страната и промени в политиката ѝ спрямо руския език и православната църква, свързана с Москва.

 

Москва настоява за цялостно мирно споразумение, вместо за незабавно прекратяване на огъня. Според руската позиция временното спиране на бойните действия би дало възможност на украинската армия да се прегрупира и да попълни военните си запаси.

 

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърля отстъпването на територии, които руските сили не са успели да завладеят. Киев настоява първо да бъде постигнато прекратяване на огъня, а въпросите за спорните територии да бъдат обсъдени на пряка среща между двамата президенти.

 

Сред най-трудните теми в преговорите ще бъдат гаранциите за сигурност на Украйна след евентуално мирно споразумение. Киев и западните му партньори обсъждат механизми, близки до принципа за колективна отбрана на НАТО, при който нападение срещу една държава се разглежда като заплаха за всички съюзници.

 

Обсъжда се и възможността европейски държави да изпратят свои военнослужещи в Украйна след края на войната. Москва категорично се противопоставя на подобен вариант и предупреждава, че ще разглежда чуждестранните войски като легитимна военна цел. Русия настоява и за собствени гаранции за сигурност, включително ограничения върху присъствието на НАТО в Централна и Източна Европа.

 

В подготовката на новия кръг преговори американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са провели 90-минутен разговор със Зеленски. Украинският президент е призовал дипломатическите усилия да бъдат ускорени, за да се стигне възможно най-бързо до прекратяване на войната.

 

Къшнър е поставил акцент върху изграждането на устойчиви механизми, които да предотвратят нова ескалация. Сред обсъжданите предложения са постоянни канали за комуникация при кризисни ситуации, по-голяма прозрачност относно военните дейности и взаимни мерки за ограничаване на риска от конфликт.

 

Преди това, на 4 ноември, американският президент Доналд Тръмп се срещна в Белия дом с руския представител Кирил Дмитриев. След разговора той заяви, че се работи по мащабно споразумение, което може да обхване не само войната в Украйна, но и по-широки въпроси, свързани с Европа.

 

Участието на европейските държави остава друга спорна тема. Украйна настоява съюзниците ѝ да бъдат включени в преговорния процес, докато Русия засега отхвърля подобен формат. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче призна, че на по-късен етап европейското участие вероятно ще стане неизбежно, тъй като обсъжданите договорености засягат цялостната архитектура на сигурността на континента.

 

В края на октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин. Това е първият им пряк контакт с руския президент от началото на пълномащабната инвазия. Двамата уточниха, че са разговаряли в качеството си на лидери на съседни на Русия държави, а не като представители на Европейския съюз.

 

Руската делегация в Абу Даби отново ще бъде оглавена от президентския съветник Владимир Медински, участвал и в предишните преговори с Украйна.

 

Дипломатическите усилия се развиват на фона на продължаващите руски атаки срещу украинската енергийна инфраструктура. Ударите по електропреносната мрежа и електроцентралите създават допълнителни затруднения за страната с наближаването на зимата.

 

По думите на Зеленски всички украински електроцентрали са понесли щети в различна степен. Той призова западните партньори да осигурят допълнителни средства за противовъздушна отбрана и генератори, които да помогнат на населението да премине през студените месеци.