Това, което Румен Радев и съветниците му трябва ясно да разберат, е, че няма как държавата да се меси в цените било на продукти, било на услуги. Ако сме достатъчно глупави да плащаме за псевдо шунка с 35% повече, отколкото плащат за същото в Германия, няма сила, която да ни победи.
Но истинският проблем – който Радев и правителството му създават от глупост или умишлено – е другаде. Докато ни отвличат с палиативни мерки срещу цените, те забравят – или не искат – да коментират фактите. И не е да не са информирани. Вярно ли е, че веригите натискат търговците да доставят на ниски цени – не защото самите те ще поддържат такива, а защото ще увеличат маржа на печалба? Вярно ли е, че се иска определена "вноска", за да те сложат на регала?
Примерно на метър. Вярно ли е, че се искат "маркетингови" разходи от страна на производителя/доставчика – плащане за видеоклипове или други материали? Вярно ли е, че стоки, които се доставят на цена примерно 1, се продават на, да кажем, 3,5, и че консигнационните плащания могат да се забавят със седмици или месеци?
И, офтопик, вярно ли е, че на вериги като Lilly са направени над 100 проверки в последните месеци, ей така, да видим какво ще стане?
Може би е вярно, може би не е. Но не там трябва да са усилията на контролиращите органи. Натискът върху цените при непазарен принцип е това, което можем да наречем развит социализъм. Някой на село ще се зарадва, че сме ударили капиталиста със сума, която звучи "уау", обаче сензационните заявки са точно толкова безплодни, колкото и чисто и просто да затваряме магазини, защото не са си измили витрините. Цената на псевдо шунката няма да падне.
Иван Хартарски
