Така в рамките на един ден управляващите оставят парламента на заден план при две от най-важните проявления на неговата роля – контрола върху изпълнителната власт и публичния дебат за държавните финанси.
Предложението за отпадане на блиц контрола беше направено от председателя на Народното събрание Михаела Доцова и подкрепено от парламентарното мнозинство. Вместо него депутатите включиха три законодателни точки – второто четене на промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и ратифицирането на две международни споразумения.
Парламентът не е формалност
Според правилника на Народното събрание всеки първи петък от месеца премиерът и вицепремиерите трябва да отговарят на актуални устни въпроси на депутатите, свързани с общата политика на правителството. За процедурата са предвидени до два часа. Това е един от важните механизми, чрез които парламентът упражнява контрол върху изпълнителната власт.
Отмяната му не може да бъде оправдана с обикновена промяна в дневния ред. Още по-малко в деня, в който правителството е избрало да представи държавния бюджет за 2027 г. в УНСС, вместо пред народните представители.
Няма законова пречка правителството да представи бюджета и пред академичната общност. Но е недопустимо от политическа гледна точка Народното събрание да бъде оставяно на заден план, докато премиерът представя финансовите приоритети на кабинета другаде, а мнозинството отменя предвидения контрол върху него.
Тревожно отношение към Народното събрание – върховния орган на държавната власт
България е република с парламентарно управление, а Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. То е централната институция на парламентарното управление, която приема законите и държавния бюджет и пред която правителството носи политическа отговорност. Именно парламентът избира Министерския съвет и може да прекрати мандата му чрез вот на недоверие. Тези правомощия не са формалност, а основна гаранция за разделението на властите и демократичния контрол върху управлението.
Народното събрание не е просто институцията, която трябва да гласува законопроектите на кабинета. То контролира изпълнителната власт и има последната дума за държавния бюджет.
Мнозинството има право да променя дневния ред на парламента. Но политическата отговорност не се изчерпва със спазването на процедурите. Управлението с парламентарно мнозинство не означава свобода от парламентарен контрол.
Поотделно решенията за представяне на бюджета в УНСС и за отмяна на блиц контрола могат да бъдат защитени с процедурни аргументи. Заедно обаче показват тревожно отношение към ролята на Народното събрание.
