Във вторник, 10 ноември, в Абу Даби започват тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна, които се очаква да продължат и на следващия ден. Това са първите съществени преговори между Москва и Киев от февруари насам. В Абу Даби са предвидени и разговори между американски и европейски представители за бъдещата система за сигурност на континента, съобщава The Guardian.
Разговорите са и първите след съвместните американско-израелски удари срещу Иран. Те се провеждат след междинните избори в САЩ, които отслабиха политическите позиции на президента Доналд Тръмп.
Нова система за сигурност между Русия и Европа
Част от предложението на администрацията на Тръмп предвижда изграждане на нова „дългосрочна архитектура за сигурност“ между Русия и Европа.
Европейските представители се опасяват, че Москва ще продължи да настоява за ограничаване на военното присъствие на НАТО в Източна Европа. Подобни отстъпки биха могли да направят източните съюзници по-уязвими към руското влияние в момент на изключително напрегнати отношения със Запада.
Владимир Путин от години се противопоставя на разширяването на НАТО на изток и настоява за преразглеждане на баланса на силите между Алианса и Русия. Според The Guardian досега тези искания не са срещали подобна готовност за обсъждане от действаща американска администрация.
Представител на Белия дом заяви, че за прекратяването на войната ще бъде необходимо участието на Европа. По думите му преговарящите могат да обсъдят възстановяването на Съвета НАТО – Русия, чиято работа беше преустановена след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г.
Сред възможните мерки е и премахването на част от санкциите срещу Москва в рамките на бъдещо споразумение.
Гаранции за Украйна, подобни на член 5 от НАТО
Американски представители твърдят, че са обсъждали с Русия възможни гаранции за сигурността на Украйна, сходни с предвидените в член 5 от Северноатлантическия договор.
Русия категорично се противопоставя както на членството на Украйна в НАТО, така и на разполагането на западни войски на украинска територия.
„Това, което биха получили, на практика ще бъде много подобно на НАТО“, каза представител на американската администрация.
Той подчерта, че американските гаранции за сигурност биха били изключително важни за Украйна, но окончателното решение ще зависи от разговорите между Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.
„Получаването на американски гаранции за сигурност е наистина огромна стъпка“, каза той и допълни, че подобно решение би имало сериозни последици за финансирането, ресурсите и военната подкрепа.
Критиците обаче поставят под съмнение условията, при които тези гаранции биха се задействали. Самият член 5 от договора на НАТО не задължава автоматично държавите членки да изпратят войски в защита на нападнат съюзник.
Кибератаките и другите форми на хибридна война допълнително усложняват определянето на обстоятелствата, които биха изисквали военен отговор.
Европа се опасява от отстъпки пред Кремъл
Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп и един от водещите американски преговарящи, представи в понеделник общите принципи на бъдещата система за европейска сигурност.
Според него Вашингтон ще настоява за „по-тесни консултации, надеждни комуникации при кризи, по-голяма военна прозрачност и взаимни мерки за намаляване на риска от ескалация“, при пълно зачитане на суверенитета и независимите решения на всяка държава.
Представители на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Европейския съюз ще се срещнат с американските преговарящи в Абу Даби. Разговорите ще бъдат посветени на дългосрочната сигурност между Русия и Европа и начините за предотвратяване на бъдещи конфликти.
Европейски представител по сигурността от една от участващите държави заяви, че американското предложение все още не е достатъчно ясно. По думите му европейските делегации се подготвят за възможността Вашингтон да поиска значителни отстъпки в полза на Русия.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас подчерта, че Европа вече разполага със система за сигурност, основана на международни договори.
„Вече имаме европейска архитектура за сигурност. Тя включва международни споразумения, по които Русия е поела задължения, включително по отношение на суверенитета и териториалната цялост. Проблемът е, че Русия не спазва тези споразумения“, каза Калас по време на среща на външните министри от Г-7 в понеделник.
Териториални отстъпки и старите искания на Москва
Доналд Тръмп вече е допуснал, че Украйна ще трябва да отстъпи територии в рамките на окончателно мирно споразумение. Според него страната вероятно ще завърши войната с „малко по-различна форма“.
Миналата седмица, след среща със съветника на Кремъл Кирил Дмитриев, американският президент заяви, че ще се стреми към „голямо, прекрасно споразумение“, което „може да включва цяла Европа“.
Критиците се опасяват, че Тръмп и Путин могат да се опитат да договорят мир с мащабни отстъпки за Русия, без пълноценното участие на европейските лидери.
Представител на американската администрация призна, че в Европа съществуват сериозни опасения към подобна идея. Той посочи конкретно руските предложения от 2021 г., възприети тогава като ултиматум към НАТО.
В края на 2021 г. Москва поиска Алиансът да прекрати разширяването си, включително към Украйна, да ограничи разполагането на ракети и да изтегли военното си присъствие до позициите отпреди 1997 г.
НАТО отхвърли тези искания. По-малко от два месеца по-късно Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.
„Трябва да изградим нещо ново, което да работи днес. Защото, ако старата система функционираше добре, нямаше да водим тази продължителна война. Очевидно нещо не работи и трябва да намерим начин, когато прекратим войната, това наистина да бъде нейният окончателен край“, каза американският представител.
Конкретното съдържание на предложенията все още не е известно.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в понеделник, че вече е постигнат известен напредък в обсъждането на бъдещата система за сигурност.
„Очевидно първо трябва да преодолеем конфликта, за да стигнем дотам“, допълни той.
