По думите му при храните цените много трудно се променят. „Защото производителите трябва да подадат предложения за нови цени и те трябва да бъдат приети. На мен лично ми се е случвало предложение да бъде бавено 5 месеца и накрая да не бъде прието от търговски партньор при абсолютно обективни ценообразуващи фактори“.


„В същото време той е вдигнал цените с предложението, което ние сме направили, но не е приемал нашите цени“, допълни той.

 

По думите на Цветан Цеков, председател на УС на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, изкупните цени на едро на плодове и зеленчуци почти не са се променили повече от 15 години.

 

„Към днешна дата имаме за този период между 10 и 12, може би и 15 пъти поскъпване на абсолютно всички компоненти, които са свързани с производството на нашата продукция“, обясни той.

 

„Ние знаем на какви цени реализираме нашата продукция на едро и на каква цена я виждаме на регалите. И обикновено около 100-150-200% в масовите случаи виждаме огромни надценки“, коментира Цеков.

 

„Нашата стойност, на която ние започваме да произвеждаме, плюс минимална печалба, не е включена. Как ще има справедлива цена, когато земеделският производител може да продава и под себестойност? Това е абсолютна загуба“, смята Цеков.

 

Според него тази справедлива стойност е справедлива за търговците, но не и за производителите, защото те не са защитени. „Неслучайно губим българското производство“.

 

„Ние сме загубили производствената си мощ. Ще загубим и тези, които са останали. Един земеделски производител, който произвежда на полето, не може да бъде върнат или да бъде заменен. Имаме и генерационен проблем“, коментира Цеков.

 

Според Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, търговията с храни е може би секторът, който е засегнат от най-много нови регулации, инициативи, мерки и законодателни промени през последната година.

 

„Имаме вече в сила промените в Закона за защита на конкуренцията. Ние имаме един от най-дългите списъци в Европейския съюз на нелоялни търговски практики“, допълни Ганев.


„Вече се чува, че създава проблеми с невъзможността да имаш дискриминационно отношение, да играеш с различни цени, различни договорки с различни земеделци. Трябва да видим дали това не ограничава също малките играчи. Защото, когато убиеш комплексността на бизнеса, ти се насочваш да играеш с големите си партньори. Малките по-трудно влизат на пазара“, обясни той.

 

Вътев посочи два „тотално грешни“ репера в проекта за изчисляване на справедливата стойност.

 

„Първият грешен репер е, че отправна точка са цените, които докладва Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Много от продуктите, които са на регала, не минават през стоковите борси и тържищата. Защо никой не взема за отправна точка себестойността на производителя? Това е реалната отправна точка“, коментира той.

 

„Вторият грешен репер е медианата – това ще доведе до усилено сваляне на качеството на храните. Защото ние не сме дефинирали какво е категория и какво е продуктова група в категорията“, обясни Вътев.