Танкерът за превоз на химикали Wine Trader, който плава под флага на Сан Марино, е подал сигнал за пожар в надстройката си около 7:00 ч. в четвъртък, 15 октомври. По информация на Румънската морска администрация плавателният съд се е намирал на около 13 морски мили югоизточно от град Сулина, близо до границата с Украйна и делтата на Дунав.
Името на кораба е изписано като Wine Trader в съобщението на румънската спасителна агенция ARSVOM. В други съобщения на Румънската морска администрация фигурира вариантът Wide Trader.
На борда са се намирали 12 души. Четирима са в безопасност, а осем остават в неизвестност, съобщиха румънските власти.
В района е изпратен спасителният кораб SAR Apollo на Румънската агенция за спасяване на човешки живот по море. В операцията участва и хеликоптер на Генералния инспекторат по авиация.
Засега няма официално потвърждение, че пожарът е причинен от дрон. Румънската телевизия Digi24 съобщава за твърдения на моряци от други плавателни съдове, според които корабът е бил ударен от два безпилотни апарата. Тази информация не е потвърдена от властите.
Втори инцидент край Сулина за по-малко от денонощие
Само часове по-рано, в сряда вечерта, пожар избухна на борда на друг търговски кораб в румънски териториални води.
Танкерът за химикали и петролни продукти Yara J, плаващ под флага на Коморските острови, се е намирал на котва на около 8–10 морски мили югоизточно от Сулина. Корабът е очаквал да продължи към украинското пристанище Измаил.
Екипажът е съобщил за пожар на борда, но е успял сам да потуши огъня. Всички моряци са в безопасност. По информация на румънските морски власти танкерът впоследствие се е насочил към пристанище Констанца.
Румънският министър на отбраната Раду Мируца каза пред Digi24, че се разследва дали Yara J е бил поразен от дрон. По думите му радарните системи не са засекли безпилотен апарат, насочен към танкера.
Междувременно през нощта срещу четвъртък румънските военни са засекли дрон в националното въздушно пространство югоизточно от Сулина. Безпилотният апарат е останал на радарите около минута, след което сигналът е изчезнал. В района са били установени и други въздушни цели. Няма потвърдена връзка между тези наблюдения и пожарите на двата кораба.
България и Румъния търсят подкрепа от НАТО
Новите инциденти край Румъния идват след серия от удари срещу търговски кораби в Черно море, включително в българската изключителна икономическа зона.
Според Euronews през последната седмица са били поразени четири кораба край България, два от които са потънали. След атаките във вторник спасителните екипи продължават да издирват 11 моряци, а петима са спасени.
В сряда българският премиер Румен Радев коментира пред парламента, че Русия вероятно стои зад атаките. Той посочи, че последиците от ударите са в полза на Москва, но подчерта, че българските власти не разполагат с достатъчно доказателства, за да установят категорично извършителя.
България е поискала международна помощ за разследването на атаките, както и подкрепа от НАТО за подобряване на наблюдението в Черно море и способностите за противодействие на дронове.
На този фон Румъния предложи на България двете държави съвместно да поискат създаването на ново командване на НАТО в Черноморския регион. Инициативата предвижда ротационно ръководство от черноморските държави членки на Алианса. Букурещ е изразил готовност структурата да бъде разположена на румънското крайбрежие от 2028 г.
Българският президент Илияна Йотова съобщи в сряда, че София и Букурещ ще поискат ситуацията в Черно море да бъде включена като извънредна точка в дневния ред на Европейския съвет, който започва на 15 октомври.
Румънският президент Никушор Дан също предупреди за опасностите пред търговското корабоплаване и доставките на селскостопанска продукция. След разговор с Йотова той съобщи, че двете страни са се договорили да засилят сътрудничеството си срещу заплахите от дронове в рамките на ЕС и НАТО.
Черно море става все по-опасно за търговските кораби
По данни на турската корабоплавателна камара IMEAK, цитирани от Euronews, най-малко 163 цивилни и търговски плавателни съда са били поразени в Черно море през първите осем месеца на 2026 г.
Зачестилите инциденти пораждат опасения не само за безопасността на екипажите, но и за сигурността на важни транспортни и енергийни маршрути.
Каналът Сулина е сред ключовите пътища за украинския износ през Дунав. След началото на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна дунавските пристанища придобиха още по-голямо значение за транспортирането на зърно и други стоки.
През май 2025 г. Европейският съюз представи стратегия за сигурността в Черно море. Тя предвижда по-тясно сътрудничество между държавите за защита на морските транспортни коридори, пристанищата, енергийните съоръжения и подводните кабели.
Сред инициативите е създаването на Черноморски център за морска сигурност, който да подобри обмена на информация, наблюдението и ранното предупреждение за заплахи.
При представянето на стратегията върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че Черноморският регион е основна цел на хибридни действия. Тя посочи кибератаките, дезинформацията, нарушенията на въздушното пространство и нападенията срещу пристанища и морски маршрути сред рисковете, на които Европейският съюз трябва да противодейства.