Текстът на Мъзгата е модернизиран вариант на революционния патос отпреди 67-68 години.
Олигарх за Бой(ко) се стяга
Мята шунка на рамо.
Сбогом миске, сбогом яхто,
Сбогом пури и прашец...
Аз отивам в боя люти,
Де се октопода вий,
Девет месеца минаха –
От ареста няма вест.
Припев:
Бате Бойко, Бате Бойко,
Що така направи с нас?
Уж платихме си богато,
А ни пращаш Цецо днес.

На олигархична кръгла маса в пловдивски висок хотел, с бензиностанция до него, едрокалибрени баровци плакали като я чули за първи път. Домакинът, широко скроен човек, интелигент и тънък познавач на мръвката, от жива до барбекю, не издържал и изревал горестно: „Олигарси от всички партии – съединявайте се!”.
След няколко бутилки уиски Macallan Lalique, по 13 000 долара парчето, изпадналите в криза заможни патриоти гласували Манифест за защита на бизнеса. Текстът бил кратък и неясен, а думите демокрация и справедливост се повтаряли 21 пъти в 18 реда.
Когато вече пиели шампанско Cristall, замезвайки с прясно изпечени свински мръвчици и агнешки чревца, олигархчетата спонтанно решили Манифеста да бъде занесен лично на Бойко от избрани трима представители на опечаления олигархичен кръг. Те щели да предадат устно всъщност най-важното послание до премиера, че са готови да помогнат на Родината в това тежко положение.
Пръв скочил виден курортист, яхтаджия и ценител на всичко от 300 000 евро нагоре. „Обещавам да не злоупотребя с 50 млн, които можеше да източа от ДДС!”
Веднага до него се наредил властелин на огнена вода и ревнал: „Давам 60 млн от спестен акциз и самоделни бандероли!”
Рипнал трети: „И аз давам лепта от 60 млн, партията ще почака. Тъй, де, криза е, мааму стара...”
В този момент олигарх от заарско вдигнал ръка.
- К’во, бе, - погледнали го останалите. – „Давай, к’вот шъ даваш...”, се четяло в погледите им.
- А може ли само да обещаем, - екнал въпросът и увиснал в пространството като НЛО.
Всички юнаци със заможни калпаци млъкнали на мига и се спогледали сепнато:
- Как тъй само да обещам... Я се изясни бе, серсемино..., - промълвил банкеро-хотелиер.
- Партиите как обещават пред изборите пък после - нищо. Така и ние. Ще обещам още по-големи суми на премиера, ще преведем по сметката му 10-15 милиона и той ще „забрави” са ни преследва като империалисти. Имаме си пиари, подкупили сме основни медии, ще вдигнем шум за инициативата, може и благотворително да спретнем шарено концертче по телевизията. Какво толкова, правили сме го много пъти.
- Ами ако премиерът откаже дарението в банковата му сметка?
- Ще го пренасочим към банката на...
Настъпила ловка тишина, прекъсвана само от звън на кристал и издишвания дим от Cohiba Ciglo II.
Пръв се опомнил търговец на стоки с двойна втора употреба:
- А с Цецо какво ще правим? Както е подкарал...
- Ще му дадем списък с няколко момчета... Знам, знам, че и на нас са правили услуги, но спасението иска жертви. Ще компенсираме семействата им, а на тях нищо няма да им стане от 5-6 месеца в ареста. Пък и адвокатите хляб трябва да ядат, хората... – аргументирал се тутакси заарския бос.
Палави полуусмивки пробягали по обветрените от хавайския бриз лица на честните частни предприемачи.
- Тогава да обещам направо 500 милиона!
- Не, 900 милиона! Милиард!
Възгласи „Ура” и „На оръжие!” огласили залата, разказват просълзени очевидци дансаджийчета от сервитьорския състав на прикритие.
Великият миг бил прекъснат от коварен звън на телефон Vertu за 60 000 евро. Домакинът погледнал часовника си за 150 000 евро и дал знак на останалите клиенти на същата марка да млъкнат.
- Слушам, господин Президент! Да, всички са тук. Да, стигнахме до консенсус... ще постъпим както казахте Вие по време на лова миналата неделя... Същото предложи и той. А, вие сте го насочили... Разбирам, разбирам. То беше ясно, де... Не сме Ви забравили, как може да си помислите! Политическото проектче го подкрепяме единодушно, сумата вече е заделена. Благодаря, господин Президент! Благодаря, благодаря...
След това настъпила отново изпълнена с напрежение и очакване тишина.
- Първият е с нас! – не издържа домакинът.
Грамогласно „Да живей!” разцепил въздуха над кръглата олигархично-рицарска маса. Най-важната мярка за преодоляване на кризата била приета.
Отвън десетките охранители пушели замислено около бентлитата, мерджаните и ролс-ройсите. Те все още не знаели, че нещата са се уредили и няма да си търсят друга работа или да се върнат отново в МВР и НСО.
Вечерна тъма пропълзявала над тепетата и високия хотел. През осветените прозорци на залата с олигарсите-рицари долитали весели трели. Шофьорите и гардовете се размърдали: било време да докарат миските и старлетките.
В този момент откъм хотела долетял меденият глас на рапъра Мъзгата, подкрепян от нестроен хор, но сърцат:
Бате Бойко, Бате Бойко,
Що така направи с нас?
Уж платихме си богато...
Скоро Родината щяла да потъне в заслужен покой след трудовия делник. Нейде Цветанов и обикновени полицаи се готвели за нова акция. Народъцът си сипвал трета нелегална ракийка и мезел гръцки домат с молец...
Ваш репортер: Живко Тодоров-Янко