Решението бележи промяна в досегашната политика на България, която след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. одобри 13 пакета военна помощ за Украйна. Стоянов заяви, че продължаването на доставките няма да доведе до край на войната и че е време да се търси дипломатическо решение.

Българите в Украйна и войната

Решението засяга не само отношенията между София и Киев. То неизбежно предизвиква въпроси и сред българската общност в Украйна, чиито представители живеят в условията на война, а част от тях служат в украинската армия. Само в Одеска област живеят десетки хиляди етнически българи. Част от тях обитават населени места, които през последните години нееднократно са били засегнати от въздушни тревоги и атаки срещу инфраструктурата в региона.



Сред украинските българи има и хора, които служат в армията. От началото на войната неведнъж са съобщавани случаи на загинали военнослужещи от български произход. Имената им рядко достигат до българския обществен дебат, но в Бесарабия те са добре познати – това са хора от местните общности, чиито семейства живеят там от поколения.

Темата за военната помощ трудно може да бъде сведена единствено до въпрос за оръжия и международна политика. За част от бесарабските българи тя е свързана с усещането дали България вижда и разбира през какво преминават техните общности по време на войната.

Реакции по темата вече се появиха и в украинското публично пространство. Бесарабската българка Тетяна Станева коментира, че новините от България се следят внимателно в Украйна и че решенията на София се възприемат не само като отношение към украинската държава, но и към българската общност там.

Украинската журналистка и режисьорка посочва, че хиляди украински българи живеят в условията на война вече повече от четири години, а много от тях служат в украинската армия. По думите ѝ за хората в Бесарабия темата не е абстрактен геополитически спор, а част от ежедневието им.

Станева поставя въпроса дали българската държава отчита достатъчно ясно съдбата на българите в Украйна, които живеят под въздушни тревоги и руски атаки. В коментара си тя определя новината за спирането на военната помощ като тревожен сигнал, който е предизвикал широк отзвук в украинските медии.

Украинските българи никога не са се ползвали с толкова широки възможности да изучават български език и да поддържат връзки с България, колкото в независима Украйна, посочва тя:

„Украинските българи свободно учат в държавните училища български, свободно кандидатстват в българските вузове и въобще никога за 200 и нещо години не са имали такава свобода и такова особено отношение както в независима Украйна“.


„Румен Радев нека по-добре да проучи ситуацията, че „обречена на провал“ е Русия. Не Украйна“, допълва Станева.

Остри реакции от българската общност


Остра беше реакцията на „Бесарабски фронт“. В публикация в социалните мрежи оттам определиха решението като „морален провал“ и „предателство към българските семейства и българските деца“ в Бесарабия и Таврия.

„Това е предателство и към паметта на нашите български лъвове, загинали на фронта в битка за свободата. Това е шамар за всички, които днес отдават всеки миг от живота си на нашите деца, много от които са родени в България“, посочват и допълват:


„България и българите са сред най-засегнатите от руската агресия – както заради доказаната намеса във вътрешните работи на българската държава, така и защото Русия унищожи български общности в окупираните територии, разсели цели села, забрани българския език и отне живота, домовете и имуществото на хиляди българи“.


„Днешното решение да се спре ПВО помощта за български деца и помощта за българите на фронта е обида към всички украински българи и към паметта на поколенията, които са жертвали живота си за свободата, достойнството и бъдещето на народа ни“.


„Ако нашите прадеди бяха страхливци, въобще нямаше да има България“, казват от „Бесарабски фронт“ и правят историческа препратка към държавници и военни фигури като Александър Малинов, генерал Данаил Николаев и генерал Иван Колев.

Международен отзвук

Решението на София привлече внимание и извън България. В публикация на изданието POLITICO се посочва, че ходът „затвърждава противопоставянето на новото българско правителство на подкрепата на ЕС за Украйна“, след като премиерът Румен Радев спечели парламентарните избори през април.

Медията припомня, че България е изпратила 13 пакета военна помощ на Киев след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г., но Радев е определял украинската кауза като „обречена“.

POLITICO цитира и думите на министъра на отбраната Димитър Стоянов, според когото „войната в Украйна няма да бъде решена на бойното поле“, а „е време да се седне на масата за преговори“. Според изданието новото българско правителство заема по-предпазлива позиция по отношение на военната подкрепа за Киев, макар засега да избягва открит сблъсък с Брюксел по темата.

Какво реално се променя

От практическа гледна точка все още не е ясно доколко решението ще промени реалния поток на въоръжение към Украйна.

България е важен производител на боеприпаси по съветски стандарти, които се използват от украинската армия, а значителна част от тази продукция достига до Киев чрез международни посредници и търговски сделки. Изявлението на министъра се отнася до държавната военна помощ, а не до вече съществуващите механизми за износ на продукция от отбранителната индустрия.

Това обаче не променя политическия сигнал. За първи път от началото на войната българско правителство заявява толкова категорично, че не възнамерява да предоставя нови оръжейни пакети на Украйна. А тази позиция неизбежно ще бъде оценявана не само в Брюксел, Киев и Москва, но и в Болград, Измаил и десетките населени места, в които живеят български общности и където войната не е тема от новините, а част от ежедневието