На 19 ноември 2026 г. президентите на САЩ, Русия и Китай се срещнаха в китайския град Шънджън и оспориха правомощията на Международния наказателен съд (МНС). В съвместна декларация те настояха за защита на имунитета на държавните представители – позиция, която влиза в противоречие с един от основните принципи на международното наказателно правосъдие: високият държавен пост не освобождава от отговорност за най-тежките престъпления. Тръмп отправи и пряка критика към институцията, която през 2023 г. издаде заповед за арест на Путин за военни престъпления, свързани с незаконното депортиране и прехвърляне на украински деца в Русия.
Нюрнберг – началото на нов принцип в международното право
На 20 ноември 1945 г., малко повече от шест месеца след капитулацията на нацистка Германия, в Двореца на правосъдието в Нюрнберг започва процесът срещу водещи представители на режима на Адолф Хитлер.
Международният военен трибунал е създаден с Лондонското споразумение от 8 август 1945 г. Негови учредители са четирите основни съюзнически сили – САЩ, Великобритания, СССР и Франция. Сред подсъдимите са Херман Гьоринг, Йоахим фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел и Алфред Розенберг. Те са част от политическото, военното и административното ръководство на Третия райх.
Първоначално са обвинени 24 души. Роберт Лай се самоубива преди началото на процеса, а Густав Круп е признат за неспособен да участва по здравословни причини. Делото продължава срещу 22-ма подсъдими, сред които Мартин Борман е съден задочно. Адолф Хитлер, Хайнрих Химлер и Йозеф Гьобелс не застават пред трибунала, тъй като са се самоубили преди началото на процеса.
Обвиненията обхващат престъпления срещу мира, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и участие в общ план или заговор. Пред съда са представени доказателства за агресивните войни, масовите убийства, депортациите и системното преследване на милиони хора.
На 30 септември и 1 октомври 1946 г. трибуналът произнася присъдите. Дванадесет подсъдими получават смъртни наказания, седем са осъдени на лишаване от свобода, а трима са оправдани. Гьоринг се самоубива непосредствено преди изпълнението на смъртната си присъда.
Значението на процеса обаче надхвърля конкретните наказания. Нюрнберг утвърждава принципа, че международните престъпления се извършват от конкретни хора, които могат да носят лична наказателна отговорност. Високият държавен пост не осигурява автоматична защита, а изпълнението на заповед не освобождава безусловно от отговорност.
Тези принципи стават част от основите на съвременното международно наказателно право.
Престъпленията на СССР остават извън съдебната зала
Нюрнбергският процес има сериозни ограничения. Трибуналът разглежда престъпленията на нацистка Германия, но не и тези на държавите победителки. Съветският съюз участва в обвинението, въпреки че режимът на Йосиф Сталин носи отговорност за масови политически репресии, насилствени депортации и убийства.
Особено показателно е Катинското клане. През пролетта на 1940 г. съветската тайна полиция НКВД убива близо 22 000 полски офицери, полицаи и представители на интелигенцията на различни места в СССР. По време на Нюрнбергския процес съветското обвинение се опитва да припише убийствата на нацистка Германия. В окончателната си присъда трибуналът обаче не установява германска отговорност за Катинското клане.
Престъпленията на сталинския режим не стават предмет на самостоятелно наказателно преследване пред този съд.
Това не обезсилва доказаните престъпления на нацисткия режим или историческото значение на присъдите. Но показва, че международното правосъдие още от самото начало е ограничено от политическите отношения между държавите.
От Нюрнберг до Международния наказателен съд
Нюрнбергският трибунал и днешният Международен наказателен съд не са една и съща институция. Първият е създаден от победителите във Втората световна война за конкретни престъпления. Вторият е постоянен съд, основан на международен договор.
Между тях обаче има важна правна приемственост. През 90-те години Съветът за сигурност на ООН създава международни трибунали за престъпленията в бивша Югославия и Руанда. През 1998 г. е приет Римският статут, който създава правната основа на МНС. Договорът влиза в сила на 1 юли 2002 г. Съдът има правомощия да разглежда дела за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и, при определени условия, престъплението агресия.
МНС не замества националните съдебни системи. По правило той се намесва, когато компетентната държава не желае или не е в състояние действително да проведе разследване и наказателно преследване.
Особено важен е член 27 от Римския статут. Според него длъжността на държавен или правителствен ръководител не освобождава от наказателна отговорност пред съда. Разпоредбата предвижда и че имунитетите, свързани с официалното положение на дадено лице, не препятстват упражняването на юрисдикцията на МНС. Именно този принцип е в основата на противопоставянето между международния съд и държавите, които оспорват неговите правомощия.
Тръмп и Путин – обща позиция срещу Международния наказателен съд
Срещата на 19 ноември 2026 г. в Шънджън завърши със съвместна декларация от четири точки. Документът засяга реформата на ООН, енергийните доставки, международното правосъдие и намаляването на ядрените рискове. Лидерите на САЩ, Русия и Китай настояват за зачитане на имунитета на държавните представители и казват, че Международният наказателен съд (МНС) и сходните институции не трябва да злоупотребяват с правомощията си.
Тази позиция влиза в напрежение с един от основните принципи на международното наказателно правосъдие. Член 27 от Римския статут изрично предвижда, че високият държавен пост не освобождава от наказателна отговорност пред Международния наказателен съд.
Русия не е страна по Римския статут, с който е създаден Международният наказателен съд (МНС). Москва подписва договора през 2000 г., но никога не го ратифицира. През 2016 г. руските власти официално уведомяват ООН, че страната не възнамерява да се присъедини към него.
Това обаче не изключва юрисдикцията на МНС спрямо Владимир Путин. Съдът има правомощия да разследва предполагаеми престъпления на украинска територия, тъй като Украйна е приела неговата юрисдикция още преди да стане страна по Римския статут на 1 януари 2025 г.
Декларацията, разбира се, няма правна сила да ограничи правомощията на съда. Политическото ѝ значение обаче е съществено. Тръмп подкрепя позиция, която поставя акцент върху имунитета на държавните ръководители, въпреки че неговият руски колега е издирван от МНС за предполагаеми военни престъпления.
Американският президент отправи и пряка критика към съда, който определи като институция, излязла извън контрол.
Защо Международният наказателен съд издирва Путин
На 17 март 2023 г. Международният наказателен съд издава заповеди за арест на Владимир Путин и Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата към руското президентство.
Съдиите установяват разумни основания да се смята, че двамата носят наказателна отговорност за предполагаемото незаконно депортиране и прехвърляне на украински деца от окупираните територии на Украйна в Русия.
Заповедите са свързани с предполагаеми военни престъпления, но не представляват осъдителни присъди. Вината трябва да бъде установена в съдебно производство.
Русия отхвърля обвиненията и не признава юрисдикцията на МНС. Украйна обаче приема правомощията на съда да разследва престъпления на нейна територия още преди присъединяването си към Римския статут на 1 януари 2025 г.2
Затова фактът, че Русия не участва в договора, сам по себе си не изключва юрисдикцията на МНС за предполагаеми престъпления, извършени на украинска територия.
Съдът обаче няма собствена полиция. Изпълнението на заповедите за арест зависи от сътрудничеството на държавите. Именно тук политическата власт може да се превърне в практическа пречка пред наказателното преследване.
САЩ – от обвинител в Нюрнберг до противник на съда в Хага
Позицията на Доналд Тръмп има особено историческо значение заради ролята на САЩ в Нюрнбергския процес.
През 1945 г. Вашингтон е сред основните инициатори на трибунала срещу нацисткото ръководство. Американският съдия Робърт Джаксън ръководи обвинението от страна на САЩ и защитава принципа, че държавната власт не може да служи за оправдание на международни престъпления.
Осемдесет и една години по-късно американският президент подкрепя декларация, която поставя на преден план имунитета на държавните представители. Той отправя и пряка критика към институцията, издирваща руския президент.
Историческият контраст е съществен, но има и важна правна разлика. Нюрнбергският трибунал е създаден от съюзническите държави за конкретни престъпления. МНС е постоянен съд с правомощия, определени от Римския статут.
САЩ никога не са ратифицирали този договор. Вашингтон го подписва през 2000 г., но през 2002 г. администрацията на Джордж У. Буш уведомява ООН, че страната не възнамерява да стане участник в него.
Отношенията между САЩ и МНС не са еднозначни. Различни американски администрации са подкрепяли определени международни разследвания, но са възразявали срещу упражняването на юрисдикция спрямо американски граждани без съгласието на Вашингтон.
При Тръмп противопоставянето е особено остро. Неговите администрации налагат санкции срещу представители на съда и оспорват правомощията му по разследвания, свързани със САЩ и техни съюзници.
Срещата в Шънджън добавя нов политически контекст. Тръмп подкрепя обща позиция за имунитета на държавните представители заедно с Путин, срещу когото МНС е издал заповед за арест.
Това не означава, че всички възражения срещу съда са юридически неоснователни. Но показва напрежението между принципа за лична наказателна отговорност и стремежа на държавите да ограничават международната юрисдикция спрямо своите представители.
81 години след Нюрнберг
Осемдесет и една години след началото на Нюрнбергския процес международното наказателно правосъдие е изправено пред противоречие. Правилата за търсене на отговорност от държавните ръководители са по-ясни и институциите са по-развити, но възможностите за прилагането им остават ограничени.
Случаят с Владимир Путин показва разликата между правомощията на международните съдилища и способността им да осигурят изпълнението на своите решения. Заповедта за арест има правно значение, но сама по себе си не гарантира, че обвиняемият ще бъде изправен пред съд.
Наследството на Нюрнберг не се изчерпва с присъдите от 1946 г. То се измерва и с възможността принципите, установени тогава, да бъдат прилагани независимо от политическата власт и международното влияние на обвиняемите.