Това прави логично отменянето на летния фестивал “Опера на площада” - на площад „Ал. Невски“. Така че от 9 юли до 9 август 2026 г. пространството ще е свободно за разходки, селфита и мероприятия на Светия синод, евентуално.

Спектаклите „Селска чест“, „Палячи“, „Клетниците“ и „Рилският пустинник“ – колко актуално звучат тези заглавия – отиват „на кино“, както биха се изразили някои.

Ленин е казал: „От всички изкуства за нас най-важно е киното“. Защото било най-близко до народа. Затова Евтим Милошев произвежда филми и сериали, а не оперни спектакли.

Някога Сталин обяснил на Максим Горки и Исак Бабел, че няма как световният руски бас Фьодор Шаляпин да се върне в СССР от Париж и да пее на руска сцена, защото народът не го искал.

През 1934 и 1935 година големият артист идва в България, пее в Народния театър, но и в една от най-популярните софийски кръчми.

През 1970 г. българският оперен гений Борис Христов е спрян в последния момент преди премиерата на „Борис Годунов“ в „Болшой театър“. Тръгва си огорчен и ядосан от кремълската цензура. (По това време Христов живее в Италия и гастролира на най-големите световни сцени.) Дълго време той е нежелан и в родната България…

Опасно нещо е операта. Например зрителите, когато гледат „Селска чест“, може да направят връзка с някои от политиците ни.

С „Палячи“ положението е още по-драматично. Палячовци, смешници… Не, не – не става.

„Клетниците“ пък кореспондира с пенсионерите и бедните. От сутрин до вечер слушаме за бюджет, цени, заплати и спекула и изведнъж – клетници някакви. Абсурд.

Произведението „Рилският пустинник“ е посветено на Свети Йоан Рилски, закрилник на България. Само че за закрилници на нацията претендират други.

В летния международен оперен календар фестивалите и спектаклите на открито в България са поставени на четвърто място. Преди нас са само Италия, Австрия и Франция.

Това място е извоювано от блестящи български певци и музиканти като Христо Бръмбаров, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Катя Попова, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Соня Йончева, Красимира Стоянова и много, много други. Триумфирали са на сцените на „Ла Скала“, „Метрополитен опера“, „Ковънт Гардън и „Болшой театър“.

Гео Милев пише: „Естетиката е същевременно и етика - по силата на простия факт, че всяко естетично проявление - всяко художествено произведение - всяко изкуство - е проявление преди всичко на човека... Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека - етичния елемент. Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.“

Уинстън Чърчил, който освен голям политик е и носител на Нобелова награда за литература, в реч пред Кралската академия на изкуствата през 1938 г., заявява: „Изкуствата са от фундаментално значение за завършения живот на една нация и държавата има дълг да ги поддържа“.

Е да, но пáри нема, казва началството. Трябва да се вържат бюджета и инфлацията.

Налага се да минем без летните оперни представления. Скъпо взе да ни излиза изкуството… А и операта не е футбол, нито сериал, още по-малко реалити шоу.

***

И понеже освен за геодезия и строителство, стана дума и за култура, да припомня, че преди дни Върховният административен съд (ВАС) възстанови Александър Морфов като режисьор в Народния театър „Иван Вазов“. След скандали преди две и нещо години той бе отстранен. Сега трябва да се върне, но пък ръководството на театъра му е подготвило длъжност, повече чиновническа, отколкото творческа.

Което напомня за още една мисъл на Гео Милев, който е бил известно време режисьор в Народния театър: „Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на художественото невежество и художествената анархия, както днес: това впечатление имат всички ценители на изкуството у нас – близки или отдалечени от театъра.“

Не знам как ви звучи. По телевизията казват, че всичко в Народния е супер. Наистина.

***

България – страна на неограничените възможности.

Дарина Георгиева