Киево-Печорската лавра е прочут манастирски комплекс, основан през XI век и признат за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Съгласно Хагската конвенция за защита на културните ценности и Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), нападението над религиозни сгради се счита за военно престъпление.

След удара, жертвите и пожарищата в Киево-Печорската светиня на православието, ЕС и десетки страни по света осъдиха варварския акт на путинова Русия. Остро реагира и Вселенската православна църква в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей.

София запази странно мълчание. Нито премиерът Румен Радев, нито патриарх Даниил пророниха дори дума по повод бруталното нападение.

За сметка на това известни с крайното си русофилство лица и медии ентусиазирано заповтаряха опорката на кремълската пропаганда, че украинците сами са ударили храма с некачествена американска противовъздушна ракета „Пейтриът“. „Европа и САЩ снабдяват Киев с остарели и негодни оръжия и боеприпаси, които се самовзривяват“, - гласи угодната на Путин и руските военни версия.

Тя е опровергана от куп експерти, които показаха останки от двата руски дрона „Геран-2“, който удря уникалния хилядолетен манастирски комплекс. Безпилотният апарат е версия на иранския „Shahed“.

Не че някой се е съмнявал.

Руснаците обаче преследват няколко цели. Първата: Разрушаване на паметници на културата и свети православни места, свързани с украинската история. Второ: Прехвърляне вината за тези разрушения на Украйна. Трето: Пропагандата и кибер атаките отклоняват фокуса от тежките загуби, които руската армия търпи на фронта.

Всичко това работи в България и дава резултат. Защото има откачалки, които все още вярват в митовете за „добрия по-голям брат“ и че Путин е в състояние да възроди Съветския съюз. Един такъв откачалник – Филип Киркоров – неотдавна се изцепи, че той бил помогнал на Дара да спечели Евровизия и допълни, че България е била и ще бъде 16-а руска република. Дара отхвърли с достойнство изречените лъжи от Киркоров. Не го направиха други. Замълчаха – мълчаха и когато гореше Киевско-Печорската Лавра.

Какво ни засяга случващото се с Украйна? Нали правителството отсече, че спира военната помощ за Киев (оказа се, че хората са ни платили всеки патрон…) - минаваме на друга вълна.

Толкова е лесно, а? Дали?

Има обаче история и тя не се променя. Например, че през 1671 г. именно в Киевско-Печорската лавра за първи път е отпечатана служба в чест на Свети Йоан Рилски, съставено от българския патриарх Евтимий. А Свети Йоан Рилски е закрилник на българския народ!

В България е съхранен значителен масив от богословски книги, отпечатани през XVIII век в лаврата на църковнославянски (български) език, включително в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, известни с ценните си текстове и богато художествено изпълнение.

През 1861 г. българският църковен деец архимандрит Йосиф Соколски се установява в манастира и води там богослужения.

През 1912 г. българските учени Васил Златарски и Йордан Иванов откриват в Киев единствения известен досега препис на словото на Свети Климент Охридски за Светата Троица и Страшния съд.

Това трябва да се уважава и помни. Иначе защо да се гордеем, че сме българи?

Дали мълчание щеше да е реакцията на официална София и БПЦ в лицето на Даниил, ако украински дронове бяха ударили емблематичния за Русия храм „Св. Василий Блажени“ на Червения площад в Москва?

Имаме български пример в това отношение. На 16 април 1925 г. е извършен атентат в софийския храм „Св. Неделя“. На място загиват 134 души, по-късно в болници умират още над 20 човека. Над 500 са ранените. Атентатът е дело на български комунисти, членове на Военния отдел на БКП. Обучени са в Москва, взривът е доставен чрез руските дипломатически и тайни служби. И до днес има кретени, които се гордеят с този терористичен акт. БСП, която се хвали, че е наследила биографията на БКП, не се е извинила на българите за кървавата трагедия и до днес…

Може да се изговорят всякакви идиотщини, оправдания и тълкования на военните престъпления. Но моралът е един. Или го имаш или - не.

"Да проповядваш морал е лесно, но бъдеш морален е много, много трудно", - казва Шопенхауер.