Темата коментира в предаването „На фокус“ по NOVA бившият министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.
Според него Министерството на здравеопазването най-сетне е направило опит да проследи какво се случва в подчинените му структури.
„Най-после Министерството на здравеопазването се опита да види какво се случва в подопечните му структури. Там то е изпратило свои уши и очи като членове на бордове. Те получават едни заплати, които не ги изкарват с два пъти по три часа месечна заетост. Дано министър Ивкова да има силата и политическата подкрепа поне да подреди системата“, заяви Ненков.
По думите му финансовите проблеми не могат да бъдат обяснени единствено с ниските клинични пътеки или недостатъчното финансиране.
„Има болници с ниски клинични пътеки и без дългове. Има и такива с по-значими приходи, които също не трупат задължения. Има и държавни болници без дългове, макар и малко на брой“, посочи той.
Според Ненков проблемът е в контрола и управлението. По думите му често вниманието към дадена болница се засилва едва когато възникне политически скандал, а не когато финансовите показатели се влошават.
Дискусията около директорските възнаграждения поставя и морален въпрос. В частния сектор високите заплати обикновено са свързани с резултати, печалба и ефективност. В държавното здравеопазване обаче често се оказва, че възнагражденията остават високи дори когато лечебните заведения трупат дългове, разчитат на държавна помощ или периодично се нуждаят от финансово спасяване.
„Болница, която генерира само дългове, на никого не му трябва“, коментира Ненков.
Той даде и пример от времето, когато е работил в здравното министерство. По думите му малка общинска болница е била пред затваряне заради липсващи два милиона лева, като впоследствие държавата е била принудена да се намеси с финансов ресурс, за да продължи работата ѝ.
Според критиците именно тук се вижда един от хроничните проблеми на системата – загубите често се поемат от обществото, докато отговорността рядко стига до управленските етажи.
