Днес хората на изкуството ги цени обикновеният човек, но не и управляващите, разказа пред Дарик Стоян Малинов. Според него настроенията в „Йоан Кукузел“, който е бил детската му мечта, днес са по-скоро песимистични, а колегите му са разочаровани от отношението към изкуството, но не го признават: „За да отида аз в Париж, трябваше да си намеря заместник, защото пея в един от столичните храмове. Така че аз трябваше да си взема човек, да наема колега, който да ме замества и съответно да му платя. Иначе той с какво ще ми е длъжен? Защото съм човек на изкуството и защото съм църковен певец. Когато отида в магазина, понеже знаят, че съм човек на изкуството, никой не ми дава даром нищо. Сиренето си е с пари и в името на България нима тези години ние не сме го давали и пак ще го давам“, коментира Стоян Малинов.
Той обясни, че иска по достоен начин да бъде оценен трудът им.  „А не изказване на министъра на културата, че се гордее с един есемес от морето, това е смешно“, допълни хористът. „Значи Рашидов оценява рибарите, които също са достойни хора, аз не заставам срещу рибарите, но той не оценява моя труд. Тези инвестиции дълги години – уроци по пиано, по солфеж, по вокално майсторство – за да може публиката да не разбере, че аз не съм добре или някой от нашите колеги не е добре. Всичко това са натрупани години труд и то целенасочен труд. И с лека ръка той ни слага дори зад рибарите. Ако е за 50 лева, ще му дам 100 лева да прави скулптури. Както каза главният диригент – Димитър Димитров, съставът се разграничава от Георги Петров. Не, аз не се разграничавам от Георги Петров. Тези неща си ги говорим с него от години, просто дойде моментът да го изразим на глас“, допълни още хористът