Как започва историята на Академията?
В края на XIX век България все още изгражда своите образователни и културни институции. Идеята за собствено художествено училище съществува още от Възраждането, но след Освобождението започват конкретните стъпки за нейното осъществяване.
На 27 ноември 1895 г. Народното събрание разглежда на първо четене законопроекта за откриване на Държавно рисувално училище в София. Предложението предизвиква политически спорове, но е защитено от тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков.
Сред личностите, допринесли за създаването на училището, са още художниците Иван Мърквичка, Антон Митов и Борис Шац, както и ученият и общественик Иван Шишманов. Училището е създадено след подписването на указ от княз Фердинанд.
В началото то има два отдела – за художници и учители по рисуване и за рисувачи по художествените индустрии. Така обучението обхваща не само изящните изкуства, но и тяхното практическо приложение.
През 1907 г. е завършена сградата на ул. „Шипка“ №1 по проект на руския архитект Александър Смирнов. Тя остава един от най-разпознаваемите адреси на художественото образование в София.
![]()
От рисувално училище до Академия
През годините институцията неведнъж променя името и статута си. През 1909 г. тя става Художествено-индустриално училище. Само две години по-късно преподавателите вече предлагат то да се нарича Академия на изкуствата.
Тази промяна се осъществява през 1921 г., когато по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски училището е преименувано на Художествена академия.
През 1951 г. получава името Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – Национална художествена академия.
Зад тези промени стои и развитието на художественото образование в България. От първоначалната подготовка на художници, учители и специалисти за художествените индустрии Академията постепенно разширява своите направления.
През нейните ателиета и аудитории преминават поколения творци, които участват в развитието на българската живопис, скулптура, графика и приложни изкуства. Институцията има принос и за утвърждаването на художника като професия.
Днес НХА обучава студенти в областта на изящните и приложните изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията, историята и теорията на изкуството. Обучението обхваща бакалавърска, магистърска и докторска степен.
Историята на Академията в снимки и произведения
По повод 130-годишнината в София са организирани две изложби, които представят миналото на институцията и международните ѝ връзки.
В галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ №1 международната изложба „In Honorem Academiae – В чест на Академията“ събира произведения на 12 художници от партньорски висши училища и институции от Германия, Италия, САЩ, Турция, Унгария, Китай и Полша. Експозицията може да бъде разгледана до 15 ноември.
В градина „Кристал“ изложбата „Фотографско пътешествие“ проследява историята на Академията от основаването ѝ до наши дни. Архивни снимки и документи показват преподаватели, студенти, сгради и събития от различни периоди. Изложбата продължава до 27 октомври.
Годишнината беше отбелязана и с академично тържество на 13 октомври. По време на събитието председателят на Народното събрание Михаела Доцова подари на ректора проф. Георги Янков копие от броя на „Държавен вестник“ от 1896 г., в който е обнародван законът за създаването на Държавното рисувално училище.
Сто и тридесет години след първите занятия в сградата на улица „Аксаков“ Националната художествена академия продължава да обучава нови поколения художници. Историята ѝ проследява и промените в самото българско изкуство – от първите опити за изграждане на професионално художествено образование до съвременните форми на творчество.